ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1151
София, 01. ноември 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1189 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 03.11.2010 г. по гр.д. № 2306/2010, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 26.10.2009 г. по гр.д. № 8213/2009, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение поради неспазване уговорен срок за предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ.
Недоволен от решението е касаторът И. С. И., представляван от адв. Н. А. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да бъдат уговаряни промени в съдържанието на трудовия договор и за сключването на нов договор между същите страни за същата трудова функция, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. п., С., представлявана от юрк. С. Н. я оспорва, като счита, че не е посочен правният въпрос, които обуславя решението и въззивният съд е съобразил установената съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от срочен трудов договор, в който е било уговорено изрично срокът на предизвестие за прекратяването му на друго основание да бъде 3-месечен, какъвто е общият режим на срочния трудов договор. С допълнително споразумение е уговорено договорът за стане безсрочен и да бъде увеличен размерът на трудовото възнаграждение. При пенсионирането на ищеца ответникът е дължал обезщетение за едномесечно предизвестие, макар в допълнителното споразумение да не е предвидено нищо за срока на предизвестие, тъй като такъв е общият режим на безсрочните трудови договори.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Според установената съдебна практика последващите трудови договори съставляват съглашения за промяна в условията на съществувалото преди това трудово правоотношение. Това обаче не е пречка по изрично изявената воля на страните да бъде сключен нов трудов договор. В случая волята на страните е била да бъдат променени условията на съществувалото трудово правоотношение, но съдът е приел съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, че страните са се съгласили да се премине от общия режим на срочните трудови договори към общия режим на безсрочните трудови договори.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 03.11.2010 г. по гр.д. № 2306/2010.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.