3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
С., 11.11. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4420/2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. Н. от [населено място] срещу решение от 21.03.2014 год. по в. гр.д. №436/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което потвърждава решение № 3/03.01.2014 год. на Карловския районен съд , с което се отхвърлят предявените от К. Л. Н. против Дирекция Национален парк „Централен Б.”,гр. Г. искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1 ,2 и 3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед за уволнение №2/19.07.2012 год. на Директора А. С., за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за вредите в резултат на незаконното уволнение за времето през което е останал без работа в размер на 3000 лв.Присъдени са разноски .
Към касационната жалба е представено и Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Дирекция Национален парк „Централен Б.” [населено място] счита ,че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.Сочи , че отговор на поставения от касатора въпрос е даден по задължителен начин с Р № 121/07.05.2012 год. по гр.д.№578/2010год., ІІІ г.о. на ВКС, а допълнителното основание за допустимост на касационното обжалване е посочено бланкетно. Моли касационното обжалване да не се допуска . Претендира разноски.
:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
К. счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по обобщения от него въпрос: „Допустимо ли е след като едно уволнение по чл. 328,ал.1,т.2 КТ бъде признато за незаконно и отменено от съда , след възстановяване на уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност , макар и да не е налице нова промяна в щатното разписание , да бъде извършено ново уволнение по чл. 328,ал.1,т.2 КТ и повторен подбор между същите служители за същия период от време? Не е ли опит да бъде дерогирано действието на влязлото в сила решение и съответно – влязлото в сила решение , с което едно уволнение по чл. 328,ал.1,т.2 КТ , извършено след проведен подбор по чл. 329КТ е отменено като незаконосъобразно, ползва ли се със сила на пресъдено нещо по отношение на съкращението в щата и проведения подбор по същото щатно разписание и същите участници в подбора?”
Като допълнително основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи това по чл. 280,ал.1,т.3 КТ като счита, че поставения въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното
За да се допусне въззивното решение до касационно обжалване следва да са изпълнени комулативно две условия – да е формулиран правен въпрос, който следва да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и именно неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и да е обосновано едно от допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване. В случая правилни са възраженията на ответната страна за бланкетно посочване на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК . Съгласно даденото задължително тълкуване в т.4 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т.д. №1/2009 год. на ОСГТК това основание е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия , а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. К. не е обосновал с какво поставения въпрос би допринесъл за точното приложение на закона и развитие на правото в аспекта на направеното разяснение . Същевременно критерият по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде изпълнен, когато има задължителна практика ГПК, доколкото наличието на последната го изключва.
В случая с Р № 121/07.05.2012 год. по гр.д. №578/2010 год., ІІІ г.о. на ВКС е даден отговор на поставения от касатора въпрос. Прието е, че в случаите , когато уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и длъжността му вече не съществува, се налага ново уволнение , което се съобразява с нормите на чл. 329 и чл. 333 КТ . В тези случаи подборът се извършва между всички работници и служители включително и възстановеното лице . При оценка на дейността му се взема предвид не само периодът след възстановяването / който в повечето случаи е кратък/, а цялостната работа в предприятието.
В случая с въззивното решение правилно е прието, че доколкото длъжността от която ищецът е бил уволнен , а в последствие възстановен не съществува, следва да се пристъпи към ново уволнение при условията на чл. 328,ал.1,т.2 КТ независимо, че след възстановяването на служителя на работа не е извършвано ново съкращение в щата. Силата на пресъдено нещо на решението, с което е отменено предходното уволнение поради съкращение в щата е зачетена като ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, но доколкото същата не съществува по щатно разписание, е извършено ново уволнение при спазване изискванията на чл. 329 КТ. При преценка законосъобразността на това уволнение съдът преценява нов кръг от обстоятелства, които не са преклудирани от предходното решение.
С оглед на изложеното, не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. Предвид изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените в производството разноски в размер на 720 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.03.2014 год. по в. гр.д. №436/2014 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Л. Н. от [населено място] да заплати на Дирекция Национален парк „Централен Б.”,гр. Г. , разноски в размер на 720 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: