ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1151
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1624 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. като процесуален представител на И. В. У. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд /БОС/ от 06.VІІ.2010г. по в.гр.д. № 710/2010г.
Ответницата по касационната жалба В. Г. А. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на І ГО, намира, че касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение БОС е потвърдил решението на Бургаския РС от 04.ІІ.2010г. по гр.д № 5311/2009г., с което И. Ив.У. е осъдена да заплати на В. Г. М. /А./ 2000 евро, получени от ответницата с писмена разписка от 23.VІІ.2008г., дължима на отпаднало основание – прекратен договор за поръчка, ведно със законната лихва, считано от 21.VІІ.2009г. до окончателното им изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел въз основа на разписка от 23.ІІ.2008г. със съдържание „Подписаната И. Ю. получих от В. А. за депозиране на имот 2000 евро, които се задължавам да възстановя при нереализиране на покупко-продажба на имот, находящ се на [улица]” и свидетелски показания, че между страните е била налице облигационна връзка, по силата на която ответницата е приела да извърши правни действия по закупуването от ищцата на недвижим имот, изразяващи се в проучване на възможностите за разделяне на апартамента на два, за получаване на банков кредит от ищцата за закупуването на имота и за заплащане на капаро на продавача. По делото не е доказано страните по договора за поръчка да са уговорили възнаграждение за извършената от ответницата дейност /чл.286 от ЗЗД/, нито за разноски /чл.288 ал.2 от ЗЗД/. При липсата на категоричност на изявлението в разписката относно характерът на сумата от 2000 евро, ако тя представлява капаро, което ответницата е следвало да заплати на продавача, при липсата на сключен предварителен договор то следва да бъде върнато, а ако сумата представлява възнаграждение за посредничеството на ответницата, то тя изрично е посочила в разписката, че такова се дължи само при сключване на договор за продажба. При това положение и в двата случая ответницата дължи връщане на получената сума на отпаднало основание.
В изложението на И. Ив.У. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по материалноправния въпрос дължи ли довереника връщане на получени по сключен договор за поръчка суми на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД в случай на оттегляне на поръчката от доверителя и счита ли се, че основанието за получаване на сумите е отпаднало в резултат на неизпълнението на договора по вина на доверителя, който бил решен в противоречие с т.1 от ППВС № 1/1979г. Налице било и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т2 от ГПК, тъй като значимите за делото въпроси са решени в противоречие с други съдебни решения /сочи се и се представя едно решение на САС/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в ч.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по релевирания в изложението на касаторката единствен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. В атакуваното решение не е прието, че е налице оттегляне на поръчката, а че предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не е сключен, при което се е осъществила уговорката по разписката за връщане на получената от ответницата сума. При липсата на основната предвидена в чл. 280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване е безпредметна преценката за наличие на някой от твърдяните допълнителни критерии за това. Ето защо касационно обжалване не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съдчетвърти въззивен граждански състав, № ІV-57 от 06.VІІ.2010г. по гр.д. № 710/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: