4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
С. , 2.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5063/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 1270 от 10.07. 2015 г. по гр. дело № 1095/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 4836 от 15. 12. 2014 г. по гр.д. № 7897/2009 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени предявените от А. А. К. срещу Общински детски комплекс, [населено място] искове за заплащане на обезщетение за 255 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 000 лв., за периода 2004 г. до 2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението на въззивния съд е недопустимо, поради липса на мотиви по предявените искове. За част от периода жалбоподателят бил незаконно уволнен след което възстановен, за друга недопускан до работа, а за трета нямал влязло в сила решение. Съдът се произнесъл само по иска и за периода, в който бил незаконно уволнен. Непроизнасянето по част от поставените в жалбата оплаквания водело до недопустимост на решението, което е основание за допускане до касационно обжалване, съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на указания от страна на съда относно разпределението на доказателствената тежест също водело до недопустимост на решението. По въпроса дължимо ли е обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето, в което работник/служител е незаконно уволнение, когато е налице извънсъдебно признание за вземането на обезщетение от страна на работодателя в заповед, издадена от същия преди влизане в сила на задължителната практика на ВКС, отричаща правото на такова обезщетение, както и при условие, че е налице спиране на производството по този иск, което е било недопустимо, тъй като основанието за спиране е касаело друг, отделен и независим обективно съединен иск, според жалбоподателят е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По въпроса дължимо ли е обезщетение за платен годишен отпуск и за времето, в което трудовото правоотношение е съществувало, но жалбоподателят е бил незаконно недопускан до работа по см. на чл.225, ал.2 КТ- за времето от възстановяване на работа до прекратяване на трудовото правоотношение, счита че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според жалбоподателят по въпроса извънсъдебното признание на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, направено от работодателя преди приемане на задължителна практика от ВКС обвързва ли съда, съответно искът за такова обезщетение води ли до уважаване на иска, или няма значение след като практиката на ВКС е в обратен смисъл, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден от ответната страна- Общински детски комплекс, [населено място].
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд като е потвърдил решението на районния съд, с което предявените от А. А. К. от [населено място] срещу Общински детски комплекс, [населено място] искове по чл.224, ал.1 КТ са отхвърлени, като е приел че макар и времето през което жалбоподателят е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентни органи да се признава за трудов стаж – 345, ал.1, т.1 КТ, през това време той не е престирал работна сила и за него не е възникнало права на платен годишен отпуск. Затова не е възникнало и право да получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за този период. За претендирания период жалбоподателят не е полагал труд, поради което и не му се дължи платен годишен отпуск, а оттам и произтичащото от това обезщетение за неизползван отпуск. Обстоятелството дали за част от периода незаконно не е бил допускан до работа е ирелевантно,тъй като то е относимо при претенция за присъждане на обезщетение по чл.213 КТ.
По поставения от жалбоподателя въпрос относно допустимостта на обжалваното въззивно решение следва да намери приложение даденото разрешение с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, не е обсъдил всички оплаквания въведени с въззивната жалба, при разглеждане на делото допуснал процесуални нарушения. Въведените оплаквания са неотносими към допустимостта на решението, а касаят други пороци за които съдът не следи служебно. Поставените материалноправни въпроси уточнени от настоящият съдът са свеждат до това: дължи ли се обезщетение на незаконно уволнен работник или служител за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ, за времето от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на реалното му възстановяване на работа с влязло в сила съдебно решение. По този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отговор е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр.д. № 1308/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 572 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 458/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 948 от 21.12.2009 г. по гр.д. № 3128/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че през периода от време от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила решение и възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната работа последният не е престирал реално труд по трудовото правоотношение, поради което за този период от време за него не възниква право да ползва платен годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от време работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 КТ. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с приетото в задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Наличието на задължителна съдебна практика, за която не е обоснована нуждата от нейната промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и на ал.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Дадените разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС са задължителни за съдилищата, поради което като се е позовал на задължителната практика при разрешаване на правния спор въззивният съд не се е отклонил ат нея.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1270 от 10.07. 2015 г. по гр. дело № 1095/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: