1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 1151
София, 26.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Ж. Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1238/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на В. окръжен съд, ГО, ІІІ-ти състав № 587/11.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1512/2009 г. е отменено решение на В. № 1331/30.04.2009 г. по гр. д. № 10746/2007 г., вместо което е постановено друго решение, с което на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е прогласена нищожност, поради липса на предмет на договор за продажба от 30.04.2004 г., обективиран с нотариален акт № 68, том ІІ, рег. № 2291, н. д. № 171/2004 г. на нотариус П. С., с който [фирма],[населено място] е прехвърлил на Н. Н. Р. ЕГН [ЕГН],[населено място] право на собственост върху недвижим имот, представляващ ап. № 7, на 5-тия тавански етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица], по плана на 7-ми подрайон на града, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет, антре и складова площ, с обща застроена площ 39.9 кв .м., при посочени граници, ведно с 2503% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, по иск на В. М. Т., предявен срещу [фирма],[населено място], Н. Н. Р. и Й. А. Р., като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата 1 026.49 лв.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подадени от ответниците [фирма],[населено място] чрез пълномощник адвокат П. Н. и от Н. Н. Р. и Й. А. Р. чрез адвокат С. Д..
С изложение по допустимостта на касационното обжалване от процесуалния представител на [фирма], В. се твърди, че окръжният съд, като е разгледал недопустим иск се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, относим към тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 97 ГПК /отм./, а именно: налице ли е правен интерес за ищеца от водене на иска, предмет на делото. Счита, че въпросът за активната процесуална легитимация на ищеца е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се произнесе по въпроса за правния интерес от водене на иска въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, предпоставил извода за наличие на правен интерес, а именно: съгласно разпоредбите на чл. 98 ЗС във всички случаи ли принадлежността следва главната вещ. В тази връзка е посочено, че с договор от 1987 г. ищецът е закупил апартамент в сградата, в която се намира процесното жилище. С исковата молба се твърди, че процесният апартамент е образуван от две тавански помещения. Съдът е приел, че тези тавански помещения не са самостоятелен обект на правото на собственост и следват главната вещ, което определяло правния интерес от водене на иска. Освен това в мотивите на решението съдът е обсъждал въпроса дали таванското помещение, което е било предвидено по проект към апартамента на ищеца Т. попада в обхвата на жилището, предмет на атакувания договор при положение, че в исковата молба не е повдиган какъвто и да било спор относно таванското помещение, което по проект е било предвидено към апартамента на ищеца-не е повдиган спор нито за собствеността нито за идентификацията на това помещение. По този начин съдът се е произнесъл по въпрос за пределите на съдебна защита, уредени в чл. 2 ГПК или по-точно: може ли съдът да се произнася плюс петитум, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС-основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с Р. № 620/25.06.1993 г. по гр. д. № 211/93 г., ВС, І г. о. е прието, че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца. На трето място се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса за реда на преустройство на тавански помещения, когато не е налице етажна собственост, като неправилно е приел, че при преустройството собственикът трябва да иска съгласие от другите етажни собственици при положение, че такива няма. Посоченият въпрос е обусловил решението и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и е решен в противоречие с практиката на ВКС-основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. На четвърто място се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно режима на търпимите строежи по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, съгласно който тези търпими строежи могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки и неправилно е приел, че обстоятелството дали жилището е търпим строеж е без значение за спора без да мотивира този извод, поради което са налице основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Прилага Р. № 240/7.02.1970 г. по гр. д. № 1582/69 г., ВС, І г. о.; Р. № 11/19.01.1979 г. по гр. д. № 782/78 г., ВС, ІІІ г. о. и Р. № 620/25.06.1993 г. по гр. д. № 211/93 г., ВС, І г. о.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване адвокат С. Д., като процесуален представител на ответниците Н. Н. Р. и Й. А. Р. се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е формулирал правни въпроси, по които счита, че въззивният съд се е произнесъл неправилно, а именно: може ли да бъде налице липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, ако са налице условията за търпимост на обекта по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ; следвало ли е въззивният съд да се произнася относно собствеността на продавача при предявен иск за нищожност на договор поради липса на предмет. Алтернативно са посочени без да са обосновани и въпросите: може ли ищецът да има активна легитимация и правния интерес, обуславящи допустимостта на иска след като по договор № 8749/8.04.1987 г. с ОбНС-В., основаващ се на заповед № 779/27.02.1987 г. е собственик на жилище и изба, но не и на таванско помещение; може ли ищецът да предявява този иск след като по силата на посочения договор и заповед той не е собственик, защото са подписани със запетайка от лице без представителна власт за продавача – ОбНС-В..
Ответникът по касация В. М. Т. чрез процесуален представител адвокат Д. М. е оспорил жалбите като недопустими до касационен контрол, като счита, че не са налице сочените в изложенията основания по чл. 280 ГПК с присъждане разноски за касационната инстанция.
Касационните жалби са подадени от заинтересовани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, в настоящия състав констатира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Доводите в подкрепа на посоченото от касаторите основание за допустимост на обжалването пред ВКС по съществото си съставляват оплаквания за неправилност на решението и изложението към жалбите не отговаря на изискванията на закона.
За да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с въззивното решение трябва да е от значение за точното прилагане на закона в случай, че разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. В тази връзка следва да се има предвид, че точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Конкретният случай не е такъв.
Решаващият правен извод на въззивния съд е, че осъщественото по време на действието на З. /отм./ преустройство на тавански помещения в жилище не е съобразено със закона /З., НДИ, ЗС, както и нарушение на изисквания за нотариални действия по чл. 492 ГПК/, тъй като е извършено при липса на строителни книжа и при липса на съгласие на останалите етажни собственици. При това положение помещения № 1 и № 2 по първоначалния архитектурен проект, които се намират в таванския етаж на процесната сграда са запазили статут на обслужващи съответните апартаменти обекти, а договорите за продажба от 29.10.1998 г. са били без предмет и не са направили купувачите собственици на таванските помещения. Без значение е „търпимостта” на обекта, при положение, че в случая не става въпрос за незаконно строителство, а за продажба на обект, който не по силата на закона не е самостоятелен обект на правото на собственост.
Поставените с изложенията към касационните жалби правни въпроси по естеството си не са въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са от значение за формиране решаващата воля на съда /ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата 500 лв. по договор за правна защита и съдействие № 172444/14.07.2010 г.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд, ГО, ІІІ-ти състав № 587/11.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1512/2009 г. по касационни жалби от [фирма],[населено място] и от Н. Н. Р. и Й. А. Р. и двамата от [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], В., бул. „Вл. В.” № 158, представлявано от изпълнителен директор А. Г. В., Н. Н. Р. и Й. А. Р. и двамата от[населено място], ул. „В. Д.-М.” № 1, ет. 2, ап. 4 да заплатят на В. М. Т.,[населено място], [улица], ап. 1 разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: