3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
гр. София, 27.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 871 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. Р. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Г. срещу определение № 219 от 05.10.2012г. по т. дело № 723/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от К. К. Р. молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила определение от 03.05.2012г. по ч. гр. дело № 3202/2012г. на Софийски градски съд, ГО.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради това, че не е направен анализ на обстоятелствата, че с частната жалба се иска отмяна на определение на СГС, с което е отменено разпореждане на СРС за прекратяване на производството по гр. дело № 47065/2009г., както и съдът не е съобразил, че определението на СГС е подписано от двама младши съдии, нито че са представени новооткрити доказателства. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено.
Ответникът С. И. А. от [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и провери данните по делото, приема следното:
С определение от 03.05.2012г. по ч. гр. дело № 3202/2012г. на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е отменено разпореждане от 22.11.2011г. по гр. дело № 47065/2009г. на СРС, 78 състав и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по чл. 415 ГПК. С отмененото първоинстанционно разпореждане е обезсилена заповед за изпълнение от 21.10.2009г., прекратено е производството по делото и заявителят е осъден да заплати на ответника сумата от 2 500 лв. – разноски по делото и определение на съда от 27.12.2011г. по същото дело, с което е изменено разпореждането за разноските на 1 875 лв.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила определение, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че на отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат влезлите в сила решения на съдилищата, постановени по съществото на спора, т. е. само актовете, които се ползуват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Поради това, че с обжалваното определение на СГС не е разрешен със сила на пресъдено нещо гражданскоправен спор между страните и този акт не разглежда съществуването или липсата на изпълняемо право и не прегражда развитието на правния спор, съдебният състав е направил извод за недопустимост на молбата за отмяна.
Определението е правилно. Отмяната по чл. 303 ГПК е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение. Тя има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина и по отношение на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. По реда на цитираната разпоредба съгласно Постановление № 2/29.09.1977г. по гр. дело № 1/1977г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Определението, с което се отменя разпореждане на районния съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение, прекратено е производството по първоинстанционното дело и са присъдени разноски, и делото е върнато на съответния районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по чл. 415 ГПК, не разрешава възникнал материалноправен спор, нито може да бъде приравнено по правни последици на влязло в сила решение.
Неоснователен е доводът за неправилност на определението на ВКС поради това, че не е направен анализ на обстоятелствата, че с частната жалба се иска отмяна на определение на СГС, с което е отменено разпореждане на СРС за прекратяване на производството по гр. дело № 47065/2009г. Съдебният състав е изложил достатъчно мотивирани съображения относно съдържанието и характера на въззивното определение, чиято отмяна се иска.
Доводът, че определението на СГС е подписано от двама младши съдии, не може да обоснове допустимост на молбата за отмяна, тъй като, от една страна, подписването на съдебния акт от нелегитимен състав не е основание за неговата отмяна, нито за допустимост на молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а от друга страна, и самото твърдение е неверно поради това, че в съдебния състав на СГС е участвал само един младши съдия.
Доводът, че не са съобразени представените новооткрити доказателства, също е неоснователен. Въпросът дали депозираните доказателства са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е въпрос по същество на молбата за отмяна, ако същата бъде допустима, което не е налице в настоящия случай.
Поради това, че обжалваното определение на ВКС е правилно, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 219 от 05.10.2012г. по т. дело № 723/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.