О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
С., 06.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 921 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на самостоятелна касационна жалба,подадена от А. З. К. на 19.04.2010г. и касационна жалба,подадена от Е. Т. Л. и А. З. К. на 05.05.2010г. срещу въззивното решение на С. градски съд,постановено на 19.03.2010г. по гр.д.№704/2009г.,с което е оставено в сила решение от 2005г. по гр.д.№2923/1999г. по описа на СРС,29 състав за 2002г.,поправено в производство по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ с решение от 14.12.2007г.,с което е признато за установено по предявения от Р. З. М. срещу Е. Т. Л. и А. З. К. отрицателен установителен иск,че Е. Т. Л. и А. З. К. не притежават право на собственост върху апартамент №2, находящ се в[населено място],ж.к.”Д. І”,в сградата на ЖСК”К. 91”,бл.№164,вх.А,ет.1.
В изложението към подадените касационни жалби се поддържа като основание за допускане до касационно обжалване,че въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.23 З. и по-специално какви действия следва да извършат бившата съпруга на починал член-кооператор и дъщеря му,за да станат те член-кооператори на негово място-дали е необходимо решение на ОС на ЖСК за приемането им или е достатъчно подаване на заявление до УС за встъпване в правата му,в противоречие с практиката на ВКС,като такава в изложението не е посочена.Поддържат съща така,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като ако бъде възприето в практиката становището,изразено от С. градски съд,това ще доведе до погрешно прилагане на закона. Поддържат също така като основание за допускане на касационно обжалване и разрешаването на въпроса ако след изгубване на делото и провеждане на производство по възстановяването му бъде открито и представено съдебното решение, което е било постановено преди изгубването на делото и същото е различно по смисъл от постановеното след възстановяване на делото,следва ли въззивният съд да обезсили решението,постановено след възстановяване на делото и да върне същото на първоинстанционния съд за допълване на процедурата по възстановяването.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Р. З. М. изразява становище,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че З. Л. К. е бил член-кооператор в ЖСК”К. 91” като му е бил разпределен апартамент №2. Същият е починал на 09.11.1998г. и като наследници по закон е оставил дъщери Р. З. М. и А. З. К.. За член-кооператор в ЖСК на мястото на починалия наследодател е приета дъщеря му Р. З. М. на Общо събрание,проведено на 31.03.1999г. А. З. К. е приета за член-кооператор на Общо събрание,проведено на 07.04.1999г., като решенията,взети от ОС на 07.04.1999г. са отменени с влязло в сила решение на 07.07.2005г. по гр.д.№2927/1999г. по описа на СРС,32 състав. Прието е,че след като не е установено З. К. да е бил член-кооператор на ЖСК”К. 91” по право,то следва да се приеме,че същият е бил член-кооператор на общо основание,в чието членствено правоотношение се встъпва само съгласно чл.23 З..
Прието е,че след смъртта на наследодателя пълнолетните му низходящи могат да встъпят в членственото правоотношение на своя наследодател ако в срока по чл.23 З. подадат молба,каквато е подадена на 23.11.1998г. от Р. З. М.. А. З. К. също е подала молба в предвидения от закона срок /на 27.11.1998г./,но решението на ОС на ЖСК,с което А. К. е приета за член-кооператор в ЖСК е отменено,поради което е прието,че качеството член-кооператор има само Р. З. М.,докато А. З. К. няма качеството член-кооператор и не може да стане собственик на съответната идеална част от процесния апартамент.
Прието е,че Е. Т. Л. не е била член-кооператор в ЖСК”К. 91”-тя е бивша съпруга на член-кооператора З. К.,като бракът им е прекратен с развод с влязло в сила решение на СРС от 18.07.1997г. и същата не е от кръга лица,които могат да придобият права по реда на чл.23 З.,като не е установено и да е предявила иск по чл.15 З. и чл.14,ал.5 СК.
Тезата на касаторите,че въпросът за начина,по който бившата съпруга и дъщерята на член-кооператора могат да встъпят в членственото му правоотношение в ЖСК след неговата смърт е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не може да бъде споделена, тъй като по този въпрос е налице произнасяне от ВКС по реда на чл.290 ГПК-в решение №216/30.07.2010г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по гр.д.№263/2009г. е прието,че нормата на чл.23 З. намира приложение както по отношение на правоприемниците на член-кооператорите по право, така и по отношение на правоприемниците на член-кооператорите на общо основание. Макар в случая въззивният съд да е приел,че предвиденият в чл.23 З. ред да е приложим само по отношение на наследниците на лицата,имащи качеството член-кооператори на общо основание,но не и спрямо наследниците на лицата,имащи качеството член-кооператори по право,по отношение на основния въпрос за реда и начина на встъпване в правата на починалия член-кооператор /в случая на общо основание/ изразеното от СГС становище съответствува на възприетата от ВКС по реда на чл.290 ГПК теза.
Не може да бъде споделена и тезата,че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос за правомощията на въззивния съд при постановяване на решение след проведено производство по възстановяване на загубено дело,ако бъде представено копие от решение,за което се поддържа,че е било постановено от първоинстанционния съд преди изгубването на делото. Така наведените доводи касаят правомощията на въззивния съд в производство по обжалване на постановения от първоинстанционния съд акт по възстановяване на книжата,съдържащи се в дело,което е било изгубено. В случая това производство е приключило, като постановеното от първоинстанционния съд на 07.12.2004г. определение по възстановяване на изгубено дело не е било обжалвано и е влязло в сила. За настоящето производство обстоятелството,че впоследствие се твърди,че е открито постановеното от първоинстанционния съд преди изгубване на делото решение е ирелевантно /не е представен оригинал или заверено по предвидения в закона ред копие от решението/. И тъй като в настоящия случай за въззивния съд не е съществувало задължение да извърши преценка на правилността,респ. валидността на определението за възстановяване на изгубено дело,така поставения от касаторите въпрос не би могъл да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване- разрешаването му в един или друг смисъл не би се отразило на крайния изход на спора.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.03.2010г. по гр.д.№704/2009г. по описа на С. градски съд,ІV-Д гражданско отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: