О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1151
София,13.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 924/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Д. С. от [населено място] против решение №515/21.04.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№492/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №17/30.12.2010г. постановено по гр.д.№1705/2005г. по описа на Варненски районен съд,17 гр.с,за постановяване издаването по молбата на Д. Х. М. дубликат за изпълнителен лист за изнасяне на публична продан на процесния недвижим имот по решение №15/10.05.2007г.,постановено по гр.д.№1705/2005г. по описа на В.,17 състав,както и в частта,в която е посочено да се отбележи върху изпълнителния лист,че представлява дулбикат.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като заявява,че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси:
1.Какъв акт е задължен да постанови съда-решение или определение в производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист?,който процесуалноправен въпрос е решен в противоречие с ТР№1/2001г. от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС-по аргумент от съдържанието на т.6 от същото.
На второ място касаторът посочва,че са налице следните въпроси,решавани противоречиво от съдилищата/цитирам/:
„1.В производството по издаване дубликат на изпълнителен лист следва ли да се доказва по пътя на пълното и главно доказване факта на изгубването,респективно унищожаването на първообраза на изпълнителния лист?
В чия тежест е доказването на факта на изгубване или унищожаване на първообраза на изпълнителния лист?
3.Достатъчен ли е факта на изгубване на владението от молителя върху оригинала на изпълнителния лист,за да се приеме,че е изпълнена доказателствената тежест от негова страна?
4.Каква доказателствена сила имат свидетелските показания на заинтересовано от изхода на делото родствено лице явяващи се в противоречие на изявления на страна,чийто свидетел е далото тези показания родствено лице?
5.Налице ли е погасяване по давност на правото да се иска от взискател осъществяване на публична продан на имот въз основа на влязло в сила решение по извършване на делба,при наличие на изтекъл в полза на ответника по молба за издаване на дубликат на изпълнителен лист-длъжник в изпълнителното производство давностен срок за извършване на изпълнителни действия.”
Въззивният съд,с решаващите си мотиви, констатирал,че с по молба от 23.09.201г. ,подадена от Д. Х. М. по гр.д.№1705/2007г. по описа на Варненски районен съд,приключило с влязло в законна сила решение,е поискано от молителката да й бъде изваден дубликат на изпълнителен лист от `13.09.2007г. и препис от решението по горното дело,тъй като същите са изгубени при извършена кражба,с оглед на което съдът е приел,че така образуваното във връзка с молбата производство е на основание член 409 от ГПК/ДВ бр.59/2007г. в сила от 1 март 2008г./,като в член 409 ал.4 от ГПК е посочено,че постановеното решение в това производство подлежи на обжалване по общия ред,поради което е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя С. за приложение на член 248 от ГПК/отм/,а именно за произнасяне на съда с определение по тази молба.Съдът е посочил,че в тежест на молителя е да докаже ,че първообразът на документа,чийто дубликат се изисква да бъде издаден,в случая изпълнителния лист по делото,е бил изгубен.В тази връзка съдът е анализирал доказателствата по делото и с оглед показанията на свидетелката Д. С.-дъщеря на страните, е стигнал до извода,че молителката вече не разполага с първообраза на изпълнителния лист,тъй като същия се е намирал в чантата й с документи,която е била открадната,При това положение съдът е приел,че е налице първата хипотеза,предвидена в член 409 ал.1 от ГПК,когато местонахождението на издадения изпълнителен лист не е известно на взискателя и в процеса на издаване на дубликат от изпълнителен лист без значение са причините,поради които той е изгубен и вината на молителя.В мотивите си също така ,за пълнота съдът е посочил,че не са налице условията на член 403 ал.3 от ГПК,тъй като се касае до изнасяне на имот на публична продан,с което се прекратява съсобствеността и ако тази продан не бъде реализирана,може отново да се предяви иска,тъй то не се погасява по давност иска за делба,а също така и липсват доказателства за образувано изпълнително производство или за осъществяване на проданта.
За да аргументира наличие на противоречие,във връзка с произнасянето на съда по посочения в изложението първи въпрос,касаторът се позовава на решение №809/27.02.1980г. по гр.д.№2374/1979г. на ВС,Іго,според което за да се издаде дубликат за загубен или унищожен изпълнителен лист,не е достатъчно само изтъкването на обстоятелството,че първообразът на изпълнителния лист липсва,а е необходимо да се докаже фактът на загубването или унищожаването му.Видно обаче от изложеното в мотивите по-горе,постановеното по този въпрос от въззивния съд е в съответствие с разрешеното в цитираната практиа постановено от ВС по реда на отменения ГПК.Въззивния съд ,изрично е посочил,че доказателствената тежест в това производство е на молителката,поискала издаване на дубликат от изпълнителния лист,като подробно е обосновал изводите си за това на доказателствата,ангажирани от молителката.Ето защо, не сме налице само пред твърдения за факта,че изпълнителния лист е бил откраднат,а напротив било е прието за установено с доказателствата по делото,че местонахождението на първообраза на издадения изпълнителния лист не е установено,тъй като същия е бил откраднат,заедно с други документи на молителката.
На второ място,касаторът се позовава на определение от 15.06.2006г. по гр.д.№1436/2006г. по описа на СГС,според което при издаване на дубликат на изпълнителен лист,съдът следва да провери дали същият е унищожен или изгубен,като тежестта да докаже това е върху молителя,няма пречка в тази насока да кредитира показанията на лица,посочени в член 136 от ГПК/отм/,ако същите са достоверни,с която практика, постановеното във въззивното решение,не е в противоречие,а напротив в съответствие със същата.
На трето място ,във връзка с преценката за погасяване на дълга по давност,касационният съд,счита,че този въпрос е неотносим,тъй като възражението на ответника,видно от изложеното във въззивната му жалба е за изтекла давност в полза на същия, по смисъла на член 330 ал.1 б.”д” от ГПК/отм/,която се отнася до прекратяване на изпълнителното производство,когато взискателя не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,тъй като видно от горепосоченото в мотивите на въззивното решение няма данни такова изпълнително производство да е било образувано или проданта да е осъществена.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №515/21.04.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№492/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: