3
гр. д. № 526/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1152
София, 23.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Диана Ценева
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 526/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. С. Т. е подала касационна жалба против решение от 10.08.2009 г. по гр. д. № 526/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу В. Н. ревандикационен иск за недвижим имот съставляващ магазин с площ от 11.60 кв. м. и припадащите му се идеални части от общите части на сграда в размер на 1.50%, разположен в сграда построена в гр. София, ул. “Гр. И.” № 7/7А индивидуализиран с граници, а по приложената скица означен с буквите А, Б, В, Г, Д, Е, като искът е уважен само в установителната му част.
Касационният довод е за незаконосъобразност на извода за неоснователност на иска. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Изложен е довод, че въпросът за това кой е носител на правото на собственост върху спорната част от магазин и на какво основание той се държи от ответника е съществен за изхода на спора. Поддържа се и довод за неправилно приложение на чл. 68 ЗС, както и че е следвало да се „отмени” сключения договор за продажба между ответника по иска и СО, район С. от 1990 г. за продажба на магазина, след като е приел, че той е непротивопоставим на касаторката реституент.
Ответникът по касация не е взел становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Състав на ВКС обсъди решението и данните по делото съобразно наведеното основание за допускане касационна проверка и намери следното:
Касаторката е предявила срещу В. Н. ревандикационен иск за магазин, застроен на площ от 11.60 кв. м., намиращ се в сградата построена в УПИ ІІ, в кв. 471 по плана на гр. София, ул. „Гр. И.” № 7/7.
Съдът е уважил иска в установителната му част като е приел за установено, че ищцата е собственик на имота на основание наследяване и реституция, както и че имотът е очертан в скицата към заключението на вещото лице с буквите А, Б, В, Г, Д, Е. Отхвърлил е иска в осъдителната му част, като е приел, че част от имота с площ от 7.85 кв. м. е във владение на ищцата, факт който е признат от нея. По отношение на останалата част от 3.15 кв. м., означена с буквите Б-В-Г-Б по същата скица, е приел, че тя се владее на основание сключен между страните договор за наем, който не е прекратен, т. е. владението е основано на правно основание, поради което не е налице единият от елементите на фактическия състав на ревандикационния иск.
По делото е установено че през 1990 г., преди влизане в сила на ЗВСМРСА С. община, район „С.” е сключила с ответника Н. договор за продажба на магазин с площ от 27,53 кв. м., която площ е била достигната с присъединяване към закупения от държавата по реда на ПМС № 60 от 1975 г. ЗОЕГПНС магазин с площ от 11. 60 кв. м. на част от проход между двете сгради с площ от 8.87 кв. м. и ниша с площ от 3.84 кв. м.. Ищцата е възстановила получената сума от продажбата на имота, с което е настъпила реституцията му по разпореждане на закона. Съдът правилно е намерил, че продажбата на имота от държавата в полза на ответника е непротивопоставима на реституента. Единствената предпоставка за настъпване на реституцията, установена в закона, е възстановяване на получената цена от продажбата на имота.
Неоснователно е искането за отмяна на договора за продажба сключен през 1990 г. между ответника по иска и СО, район „С.”. На отмяна по реда на чл. 531, ал. 3 ГПК подлежат само нотариалните актове съставени в производство по чл. 587, въз основа на представени надлежни писмени доказателства или по реда на обстоятелствената проверка.
Разрешеният материалноправен спор от съдът е за това дали ответникът е осъществявал владение или държане на имота.
Прието е, че ответникът осъществява фактическа власт върху част от магазина на правно основание – договор за наем, който не е установено да е прекратен. Владението, осъществявано на облигационно правно основание, е държане за другиго и прекратяването му ще настъпи с прекратяване на договора за наем. Правна последица от прекратяването му е възникване задължение за наемателя да върне вещта.
По силата на договорът за наем между страните ответникът държи част от реституирания магазин с площ от 3.17 кв. м., а касаторката държи пишата с площ от 3.15 кв. м., която е била приобщена към продадения на ответника магазин. Този договор няма за предмет останалата част от реституирания магазин, поради което твърдението че тя се владее от ищцата на основание договор за наем е недоказано.
При така установените факти правилно искането за предаване на владението на имота на вещноправно основание е намерено за неоснователно. Част от него се владее от ищцата, а по отношение на другата част не е налице единият елемент от фактическия състав на чл. 108 ЗС – владеене на имота без правно основание. Ответникът осъществява върху част от имота на ищцата държане по силата на облигационно правно основание. Договорът за наем е сключен от собственика на магазина. В него изрично е записано, че се предоставя за ползване част от реституирания магазин с площ от 3.15 кв. м., което сочи, че между страните не е имало спор и за това кой е собственик на магазина.
В изложението по чл. 283, ал. 4 ГПК не е формулиран конкретен правен въпрос, като обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формалното позоваване на чл. 68 ЗС, с който са дадени легални дефиниции на владението и държането, не удовлетворява изискването за формулиране на правния въпрос, който е решен от съда и е от значения за изхода на спора, както и дали той е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Съобразно изложеното не е налице въведеното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради искането ще бъде оставено без уважение.
По изложените съображения ВКС на РБ, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.08.2009 г. по гр. д. № 526/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.