О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1152
С.,06.12.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори декември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 886 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. П. Б. и К. И. К. срещу въззивното решение на П. окръжен съд, постановено на 16.02.2010г. по гр.д.№409/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът,предявен от И. П. Ч.,Г. П. Б.,И. П. Б.,Н. С. К.,И. Д. К.,С. Д. К., К. И. К. и К. И. П. против А. Д. Г. и Г. Б. С./починал на 11.08.2009г. и заместен от своите наследници по закон С. И. С., Б. Г. С. и И. Г. С./ за приемане за установено,че наследодателите на ищците П. Г. Б. и Г. Я. К. към момента на образуване на ТКЗС са били собственици при равни права на имот от 5 дка в м.”Д. к. и Г.” в землището на[населено място],който е бил отразен в парцеларната карта от 1933г. под №95.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС /ТП №7/1965г. на Пленума на ВС,т.4/ въззивният съд не е обсъдил всички писмени доказателства,както и че не е съобразил указанията,дадени в отменителното решение на ВКС,т.е. че съдът се е произнесъл по приложението на чл.218з,ал.1 ГПК/отм./,по който въпрос е налице противоречива практика.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба А. Д. Г.,И. Г. С., Б. Г. С. и С. И. С. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че в парцеларната карта от 1933г. под №95 е нанесен имот,записан като собственост на П. Т.Б. и Г.К.,като измежду имотите,отчуждени за нуждите на “Б. в. п.” няма отчуждена ливада от 5 дка в м.”Д. к. и Г.”,собственост на Б. и К.. След извършен оглед на място с участието на вещите лица от тройната експертиза и разпит на свидетели на място,въз основа на експертното заключение и показанията на свидетелите е прието,че не е налице идентичност между имотите, възстановени на ответниците и притежавания от наследодателите на ищците имот. Въз основа на това е прието,че между страните не е налице спор за материално право и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поддържаната от касаторите теза,че необсъждането на всички писмени доказателства от въззивния съд сочи на разрешаване на поставения процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена, тъй като сочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доказателства /удостоверение №545/17.04.2006г. и Разпореждане на МС от 17.09.1956г./ са обсъдени от въззивния съд. Следва да се отбележи също така,че в случая обстоятелството,че в тези доказателства не е посочен процесния имот не е обусловило крайния извод на съда за неоснователност на предявения иск,т.е. не се е отразило на изхода на правния спор,поради което и не би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата за наличие на противоречиво разрешаване на процесуалноправния въпрос по приложението на чл.218з,ал.1 ГПК/отм./.
В посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №906/15.11.2007г. на ВКС,ТК,ІІ отделение по т.д.№519/2007г.; решение №644/2007г. на ВКС,ТК,І отделение по т.д.№321/2007г.; решение №196/14.03.2008г. на ВКС,ТК,ІІ отделение по т.д.№895/2007г. е прието,че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за състава на въззивния съд,на който е върнато делото за ново разглеждане. В случая касаторите поддържат,че дадените от ВКС в отменителното решение указания да бъдат взети предвид и обсъдени показанията на всички свидетели не са изпълнени,като са обсъдени само показанията на свидетелите,разпитани при новото разглеждане на делото от въззивния съд. Следва да се отбележи обаче,че при новото разглеждане на делото от въззивния съд на място при извършения оглед са разпитани същите свидетели,както и при първоначалното разглеждане /Д. Г. Н.,А. И. П. и М. Я. К./ с цел изясняване обекта на спора /местоположение и граници на имота/,за който се твърди,че наследодателите на ищците са владяли и придобили по давност в периода 1933-1953г. Наведените в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК доводи не кореспондират с действително извършените от въззивния съд процесуални действия по събиране и преценка на доказателствата,поради което и не би могло да се приеме,че така съдът е разрешил поставения процесуалноправен въпрос по приложението на чл.218з,ал.1 ГПК/отм./ по посочения от касаторите начин,а оттам не би могло да се приеме,че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос би могло да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Така поставените от касаторите процесуалноправни въпроси не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Останалите наведени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи представляват оплаквания за неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.281 ГПК,които обаче сами по себе си без съответно обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК не могат да бъдат обсъждани.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 16.02.2010г. по гр.д.№409/2009г. по описа на П. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: