ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1153
София, 12.09.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1240 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.З. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд /В./ от 04.V.2010г. по в.гр.д. № 191/2010г.
Ответницата по касационната жалба Х. П. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение В. по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на Врачанския РС от 09.ХІІ.2009г. по гр.д. № 1901/2009г. в отхвърлителната му част по претенцията по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над уважения до пълния предявен размер и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] да заплати на Х. П.Х. още 179.20лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, и е потвърдил първоинстанционното решение в уважителните му части по исковете по чл.344 а.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата поради съкращение със заповед, връчена й на 04.VІ.2009г., от длъжността „помощник управител на склад”, е незаконно. Щатното разписание, по което е предвидена само една бройка за заеманата от ищцата длъжност, е в сила от 30.VІ.2009г., а не към момента на уволнението – 04.VІ.2009г., поради което не е било налице основанието за уволнението. Ответникът не е установил и да е извършил подбор по критериите по чл.329 от КТ. Показанията на св.И., че ищцата не уплътнявала работното си време, са твърде неопределени и съдът ги цени с оглед заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото с оглед на обстоятелството, че той е служител на ответното дружество.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната му жалба, се сочи, че въззивния съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по целесъобразността на уволнението, което не подлежи на съдебен контрол. Позовава се на три решения на състави на ВКС, в които са разрешени въпроси във във връзка с подбора. Сочи се и че въпросът за търсене на щатно разписание като основание за наемането или уволнението на лица при търговски дружества, които не утвърждават и не прилагат такова разписание за броя на наетите лица по трудово правоотношение, е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са съображения, че щатното разписание е административен акт, изготвян във времето на държавно регулиране на стопанската дейност, че не трябвало да се подвеждат под един режим задължените да изготвят щатно разписание държавни и общински органи с неизготвящите и неприлагащи такова частни лица, че дружеството няма разписание в посочения нормативен смисъл – представеното по делото не отговаряло на тези изисквания – нямало волеизявление за утвърждаване и данни за дата, от която влиза в сила, че разграничението в съдебната практика на щатното разписание като административен акт от списъка на заетите лица при частни търговски дружества е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай поставените от касатора въпроси относно щатното разписание не отговарят на посочените по-горе изисквания. Това е така, тъй като по тези въпроси въззивният съд не се е произнесъл, защото те не са били предмет на възраженията по спора, релевирани от ответника. Следва да се отбележи в тази връзка, че в отговора си по чл.131 от ГПК дружеството е заявило /в т.2.3./, че вследствие на съкращението от м.май 2009г. броят на работните места в склада в [населено място] е реално намален, в подкрепа на което твърдение той е представил щатното разписание на длъжностите в складовата база към м.май, м.юни и м.октомври 2009г., подписани от изпълнителния му директор, въз основа на които съдът е изградил изводите си.
При липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка, касационно обжалване по посочените въпроси не следва да бъде допускано. А тъй като тези въпроси касаят основният решаващ извод на въззивния съд – че не е било налице към момента на уволнението основанието, на което то е извършено, е безпредметно да се подлага на преценка твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по въпроса относно подбора.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, ГО, № 156 от 04.V.2010г. по гр.д. № 191/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: