О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
гр.София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4116/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 115 от 23.04.2015 г. по гр.д.№ 16/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Генералтошевски районен съд по гр.д.№ 7/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Х. Д. Х. и М. Т. К. – Х. искове за обявяване на нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на договора, обективиран в нотариален акт № **/ 10.12.2009 г., т.**, рег.№ ****, н.д.№ 251/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***, с който И. М. Н., чрез пълномощника си С. Х., продава на Х. Д. Х. (по време на брака му с М. Т. К. – Х.) за сумата общо от 10 215 лв поземлен имот № ****** в землището на [населено място], м.”С. н.” с площ 30 дка и поземлен имот № ****** в землището на [населено място], [община], м.”Ч.” с площ 50 дка; и по чл.108 ЗС за предаване на владението върху същите недвижими имоти.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправните въпроси за предпоставките за приложението на чл.40 ЗЗД, когато пълномощник прави от името на упълномощителя волеизявление за продажба на недвижим имот на низходящ на пълномощника при цена, няколкократно по-ниска от пазарната; както и дали сключената при тези предпоставки сделка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице всички предпоставки по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Ответните страни Х. Д. Х. и М. Т. К. – Х. оспорват жалбата с доводи, че в нея не са формулирани надлежно основания за допускане на касационното обжалване. Евентуално излагат съображения, според които жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното решение съответства на съдебната практика, приложена от самия касатор.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да отхвърли предявения установителен иск, въззивният съд е преквалифицирал същия от такъв за установяване на недействителност на сделката поради сговаряне на представителя и третото лице във вреда на представлявания в такъв за установяване на нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави. Съдът приел, че ищецът извежда това противоречие от обстоятелството, че с договора са отчуждени от ищеца (чрез пълномощника му) два недвижими имота на цена, трикратно по-ниска от пазарната им стойност, а купувачът на имотите по тази ниска цена е син на пълномощника на продавача. Съдът посочил, че не е сезиран с иск по чл.40 ЗЗД, а по отношение на иска, с който е сезиран, не се установяват фактическите предпоставки за основателността му, както се твърдят от ищеца. Сделката от 10.12.2009 г. действително е сключена между ищеца и ответника Х. чрез пълномощник, който се явява възходящ на купувача и е в родство по съребрена линия от втора степен с продавача. Продажната цена е уговорена в размер данъчната оценка, докато пазарната стойност на имотите е около 30 000 лв. Тази оценка обаче е за необременени с тежести имоти, а към датата на продажбата върху същите е било учредено вещно право на ползване в полза на общия наследодател на страните. Съдът посочил, че пазар върху земеделски имоти с такава тежест на практика няма, липсват купувачи за такива и ако се сключват сделки с тях, те са най-вече между роднини за уреждане на имуществени отношения между тях. Според съда учреденото вещно право на ползване намалява до такава степен пазарната стойност на имотите, че продажбата им за цена, равна на данъчната оценка, не уврежда продавача, тъй като няма нееквивалентностт между неговата и на купувача престации. Съответно съдът приел, че сделката не накърнява добрите нрави, а след като тя е произвела действие, имотите не са собственост на ищеца, а на ответника, поради което следва да се отхвърлят както установителните, така и ревандикационните искове.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя правни въпроси не обуславят обжалваното решение. Въпросът, свързан с приложението на чл.40 ЗЗД, не е обуславящ, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по иск с такава квалификация. Така е бил квалифициран иска от първата инстанция, но въззивният съд е дал друга квалификация. Той е счел, че е сезиран с установителен иск за нищожност на сделка поради противоречието й с добрите нрави, съответно не е обсъждал сговарянето между трето лице и пълномощник във вреда на упълномощителя като предпоставка за неговата основателност. Правен въпрос във връзка с процесуалните действия на въззивния съд по преквалифициране на спорното право касаторът не е повдигнал, съответно неотносими за въззивното решение са условията за приложение на чл.40 ЗЗД.
Не е обуславящ и правният въпрос дали е нищожен поради накърняване на добрите нрави договор за продажба, с който представител на продавача продава вещи на своя син като купувач на цена, няколкократно по-ниска от пазарната. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че спорът е във връзка с продажбата на имоти, обременени с вещно право на ползване, поради което пазарната им цена не е по-висока от уговорената с договора за продажба. Касае се за установен от инстанцията по същество факт (пазарната цена на имота е факт от значение за спорното право), а фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. По искането за допускане на касационно обжалване касационната инстанция контролира само правните разрешения на въззивния съд, но при установените от него факти. Щом от фактическа страна въззивният съд е приел, че имотите са продадени по пазарна цена, то правният въпрос какъв би бил порока на сделката, ако тя е осъществена при цена няколкократно по-ниска от пазарната, няма отношение към изводите в обжалвания акт. Какъвто и отговор да получи този въпрос, това би било без значение за решението по същество, тъй като разлика между пазарната и продажната цена в случая не е констатирана.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 115 от 23.04.2015 г. по гр.д.№ 16/ 2015 г.
ОСЪЖДА И. М. Н., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на Х. Д. Х., Е. [ЕГН] и М. Т. К. – Х., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата 630 лв (шестстотин и тридесет) лева разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: