О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
гр.София, 18.12.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1041/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на А. С. Х. и П. Д. Х. от гр. Б. против решение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 2325/2008 год. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен иска за делба.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по същественият материалноправен въпрос дали в процесното дворно място е възникнала етажна собственост или не, респ. станало ли е обща, неразделна част или не, който въпрос бил решен в противоречие с касационната практика, в цитираните решения № 249 по гр.дело № 44/2006 год., решение № 1* по гр.дело № 4750/2007 год., решение № 1* по гр.дело № 484/1984 год., решение № 52 по гр.дело № 2513/1976 год., решение № 2* по гр.дело № 1944/1973 год., решение № 2* по гр.дело № 1666/1966 год. и решение № 498 по гр.дело № 2391/1967 год.
Ответниците по касационната жалба П. И. П. и В. И. П. от гр. Б. изразяват становище, че същата е извън кръга на подлежащите на касационен контрол, по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото не са налице твърдяните от касаторите предпоставки, подробно анализирайки цитираните съдебни актове, включително до издаденото П. № 2/04.05.1982 год. на Пленум на ВС, което обобщава съдебната практика и има задължителен характер. По отношение на цитираните касационни актове, постановени след 1982 год. ответниците изразяват мотивирано становище за тяхната неотносимост към спорното правоотношение и молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, като им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди касационните доводи, подкрепящи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и ги намира за неоснователни, по следните съображения: за да приеме недопустимост на делбата на съсобствения между страните недвижим имот, представляващ УПИ Х-160а кв.78 по плана на гр. Б., целият с площ от 1050 кв.м., в който касаторите притежават право на собственост и върху построения в имота гараж, състоящ се от две гаражни клетки, а ответниците притежават и правото на собственост върху апартамента, находящ се на първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, въззивният съд се е мотивирал с разпоредбата на чл.38, ал.3 ЗС, според която земята, като обща част не може да се дели. Изводът му се подкрепя и от П. № 2/1982 год. на Пленума на ВС и конкретно в б.”д” и б.”е”, съгласно които е недопустима делба на парцели, в които има две или повече самостоятелни сгради, които са обект на собственост на отделни съсобственици на парцела, както и на парцели, в които е изградена етажна собственост, какъвто е настоящия случай.
Постановление № 2/1982 год. на Пленума на ВС уеднаквява създадената до този момент противоречива съдебна практика по някои въпроси на съдебната делба и конкретно, относно недопустимостта на делба на някои имоти, затова касационният съд не коментира съдебната практика, цитирана от касаторите преди издаване на постановлението.
Що се касае до новата касационна практика, цитирана от касаторите, касационният съд не споделя становището, че с нея същественият материалноправен въпрос, решен от въззивния съд, който приема недопустимост на делба на общия парцел, представляващ обща част на етажната собственост е разрешен различно и дава основание за допускане на касационно обжалване на съдебния му акт, защото: цитираното решение № 1* по гр.дело № 4750/2007 год. на ВКС, ІІ-ро г.о. разглежда терена, като обща част, по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, именно в случаи, аналогични на процесния, когато с етажа или част от него се прехвърля и идеална част от правото на собственост върху земята, по какъвто начин ответниците се легитимират с права, съгласно нот.акт № 28/1995 год. Отменителното касационно решение № 249 по гр.дело № 44/2006 год. съдържа указания за изследване статута на намиращите се в дворното място сгради – жилищна и други сгради, за да бъде направена преценка дали теренът, върху който се намират сградите е обща част, неделима по своето естество, или делбата на същия е допустима. Останалите съдебни актове, цитирани от касаторите са неотносими към спорното правоотношение, защото имат за предмет искови претенции, различни от иска за делба, предявен от касаторите.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и като констатира, че ответниците са направили разноски за настоящето производство, в размер на 1 000 лева, ги постави в тежест на касаторите, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 2325/2008 год. на Софийски градски съд, по касационната жалба на А. С. Х. и П. Д. Х. от гр. Б., с вх. № 27225/29.05.2009 год.
ОСЪЖДА А. С. Х. и П. Д. Х. от гр. Б. да заплатят на П. И. П. и В. И. П., и двамата от гр. Б., разноските за касационното производство, в размер на 1 000/хиляда/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: