О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1154
София, 19.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4696/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Н. от [населено място] чрез адв. А. Й. против решение от 02.04.2013 год. по гр.д. № 13351/2011 год. на СГС, ГО, ІІ д въз. състав, с което е потвърдено решение № ІІ-54-9/21.02.2011 год. по гр.д. №45289/2010 год. на СРС, 54 състав , с което са отхвърлени предявените от К. П. Н. от [населено място] искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 във връзка с чл. 225,ал.1 КТ за отмяна на заповед №10268/16.12.20-09 год. , с която е прекратено трудовото му правоотношение , считано от 02.08.2010 год., на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ , за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник” и за заплащане на сумата 4 696,56 лв. , представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба „Агенция „Митници” , [населено място] , оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о.приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт , поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа същата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона , регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 касаторът е формулирал само един правен въпрос , а именно: „Следва ли при упражняване правото на подбор работодателят да включи в подбора работниците и служителите, които заемат същата длъжност , но не са включени нито в новото, нито в старото щатно разписание на длъжностите? „ Счита, че по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК .
Този въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивният съд, че в подбора не следва да се включва лице, което заема бройка от съкращаваната длъжност по заместване, до завръщане на титуляра на длъжността, ползващ отпуск по чл. 163 КТ. В тази насока съдът се е позовал и постановеното решение е в съответствие със задължителна практика на ВКС / решение постановено при усл. на чл. 290 ГПК по гр.д. №218/2011 год. на ІV г.о./ С оглед на това основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е изпълнено. Обстоятелството, че този служител е на бройка , която не съществува нито в старото, нито в новото щатно разписание няма връзка с правилността на подбора като противоречието между предвижданията на щатното разписание и действително заетите бройки на съответната длъжност следва да се разреши след завръщане на титуляра с оглед предвиденото по щатно разписание.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът е посочил и това по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, но във връзка с това основание не е посочен правен въпрос. С оглед фактите по делото, съдът е приел, че към датата на уволнението, което в случая съвпада с датата на връчване на заповедта за уволнение, работодателят е разполагал с разрешение по чл.333,ал.1 КТ от Инспекцията по труда и с оглед на това изискванията за закона са били удовлетворени. Този извод съответства на нормата на чл. 333,ал.7 КТ. Освен че във връзка със соченото основание за допустимост на касационното обжалване няма правен въпрос, касаторът не е посочил и задължителна практика на ВКС, с която постановеното в горния смисъл решение да влиза в противоречие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.04.2013 год. по гр.д. № 13351/2011 год. на СГС, ГО, ІІ д въз. състав.
Осъжда К. П. Н. от [населено място] да заплати на Агенция „Митници” юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: