О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1154
С., 28.11.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.671 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 28.03.11г. по гр.д.№12832/09г. на Софийски градски съд е обезсилено решението от 30.07.09г. по гр.д.№128881/07г. на Софийски районен съд и е прекратено като недопустимо производството по предявения иск.
Въззивният съд е приел, че предмет на делото е иск по чл.108 от ЗС, предявен от Х. И. С. срещу М. П., Б. А. и държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за имот представляващ двуетажна жилищна сграда находяща се в [населено място], Район „О. к.”, [улица], заедно със 72,61% ид.части от мястото, представляващо УПИ ХХІХ-561 от кв.82 по плана на [населено място], местн.”О. к.”. Искът е основан на договор за продажба, оформен с нот.акт №39/2005г., с който ищцата е закупила имота от [фирма].
Прието е, че така предявеният иск е процесуално недопустим поради забраната на чл.224, вр.чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ да се пререшава спор, разрешен с влязло в сила решение. Съдът се е позовал на обстоятелството, че праводателят на Х. И. – [фирма], е закупило спорния имот от държавата, в хода на висящ процес по иск за собственост на М. П. и Б. А. срещу държавата. По това дело искът е бил уважен и влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо както за страните по спора, така и за лицата, които са придобили спорното право в хода на висящия процес – [фирма] и Х. И. С., по арг. на чл.121 от ГПК /отм./. Прието е също, че е без значение дали решението по предходното дело е отбелязано в срока по чл.115, ал.2 от ЗС, доколкото прехвърлянето на имота е станало не в шестмесечния срок между влизането в сила на решението и неговото отбелязване, а още докато процесът е бил висящ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Х. И. С.. Тя поддържа, че не са били налице условията на чл.224, ал.2 от ГПК /отм./ за прекратяване на производството по делото, тъй като няма формирана сила на пресъдено нещо по спорния предмет. Двете дела имат за предмет различни имоти – по първото дело, видно от исковата молба, спорна е била двуетажна къща с площ от 120 кв.м. и незастроена площ от 848 кв.м., находяща се в [населено място],[жк]ІІ, в дворно място, съставляващо УПИ ХХVІІІ-5, докато предмет на второто дело е двуетажна сграда в [населено място], район „О. к.”, със застроена площ от 115,40 кв.м., заедно със 72,26 % ид.части от мястото, цялото с площ от 697 кв.м., съставляващо УПИ ХХІХ-561. Освен това – в случая чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ е неприложим, тъй като исковата молба на М. П. и Б. А. по предходното дело е била вписана, но по партидата на друг имот, различен от спорния по това дело. И на последно място – съдебното решение по предходното дело е влязло в сила на 28.11.06г., а е вписано едва на 28.11.07г., докато жалбоподателката е придобила спорния имот на 20.04.05г., затова то и е непротивопоставимо.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: налице ли е сила на пресъдено нещо по чл.121, ал.3 от ГПК /отм./ спрямо приобретател на недвижим имот, който е придобил не „спорното право” по см. на чл.121, ал.1 от ГПК /отм./, а друг имот, различен от този, за който е предявен и разгледан иск по чл.108 от ЗС по отношение на приобретателя.
Ответниците в производството М. П. и Б. А. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като формулираният правен въпрос не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил извода на съда за прекратяване на производството по делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос се свежда до това прилага ли се чл.121, ал.3 от ГПК /отм./, когато няма прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес. Този въпрос, освен че не се нуждае от разясняване от ВКС, е и неотносим към настоящото дело. За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по иска за собственост на Х. И. С. срещу М. П., Б. А. и държавата, позовавайки се чл.224, ал.2, вр. чл.121, ал.3 от ГПК /отм./, въззивният съд е изхождал от установената по делото пълна идентичност между недвижимия имот, който е предмет на този спор, и недвижимия имот, за който е водено предходното дело за собственост между М. П. и Б. А. като ищци и държавата като ответник. Обстоятелството, че в исковата молба по предходното дело спорният имот е описан с други индивидуализиращи белези не е съществено, тъй като с молба от 06.07.2001г. ищците са уточнили актуалното означение на имота по действащия план. Посочили са, че става дума за сграда, построена в УПИ ХХІХ-561 от кв.82 по плана на [населено място], местност „О. к.” и по този начин имотът е индивидуализиран в съдебните решения по спора. Предмет на настоящото дело е същата двуетажна сграда, построена в УПИ ХХІХ-561 от кв.82 по плана на [населено място], местност „О. к.”, която в хода на висящия процес по предходното дело ответникът е прехвърлил на [фирма], а това дружество от своя страна – на ищцата Х. С., което е обусловило и прилагането на чл.224, ал.2, вр. чл.121, ал.3 от ГПК /отм./.
В заключение – тъй като поставеният от жалбоподателката правен въпрос е неотносим към настоящото дело, по него не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.03.11г. по гр.д.№12832/09г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: