О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
гр.София, 21.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3931 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.05.2015г. по гр.д.№15872/14г. на ГС София ,с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – Д. ”Р”, чрез процесуалният си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитие на парвото.
Ответникът – Р. С. П., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил предявените от Р. С. срещу ДП [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Установено е, че с трудов договор № 647/01.02.10 г. страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение за длъжността „главен инженер” в Дирекция „Производство”, Управление „Експлоатация”, „Електропроизводство-1” и със заповед № ТП-13/07.02.14 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ-съкращаване на щата.
От представените щатни разписания за 2013 г. и за 2014 г. е установено, че процесната длъжност не фигурира в новото щатно разписание.
Прието е, че ищецът – ответник по касационната жалба, страда от хронична исхемична болест на сърцето видно от представената епикриза на ВМИ-Плевен, Специализирана клиника и амбулаторни листове и от заключението на МЕ, независимо, че в представения личен кадрови формуляр ищецът е отговорил отрицателно на въпроса дали страда от дългосрочни здравословни проблеми, които влияят на подвижност, шофиране, пътуване и др.
Съдът е приел, че от събраните доказателства е установено, че към момента на уволнението ищецът е имал заболяване, попадащо под закрилата на Наредба № 1/87 г., поради което е подлежал на предварителна закрила съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, а не е установено работодателят да е събрал предварителна информация за здравословното състояние на ищеца преди да пристъпи към неговото уволнение. Изложени са съображения за това, че обстоятелството, че в личния кадрови формуряр ищецът е отговорил отрицателно на въпроса дали има здравословни проблеми, които да се отразяват на подвижност, пътуване и др. е ирелавантно за закрилата по чл.333 КТ. Посочено е, че същата има обективен характери за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5/87 г., а дали към момента на уволнението е страдал от заболяване по чл.1, ал.1 КТ. В подкрепа на своите изводи съдът се е позовал и на задължителна пратка на ВКС -Р № 492/10 г., гр.д.№ 477/10 г., ВКС, IV ГО; Р № 247/11 г., гр.д.№ 960/10 г., ВКС, III ГО; Р № 853/10 г., гр.д.№ 767/10 г., IV ГО, постановени по чл.290 ГПК/.Поради неизпълнение на задължението на работодателя за предварително събиране на необходимата информация несъстоятелно е твърдението на въззивника за съзнателно укриване на заболяването от страна на ищеца.
Съдът е изложил съображения и по съществото на спора, като е посочил, че от представените по делото длъжностни характеристики на длъжностите „главен инженер на СП „УРА№-3 и 4 блок” и „главен инженер” на СП „ИЕ 1-4 бл.” е видно, че двете длъжности са сходни като основни функции и задължения и са свързани с осъществяване на цялостно ръководство и поддържане в експлоатациинен режим работата на 3-ти и 4-ти блок на А. „К.” и отговорност за всички аспекти на ядрената безопасност и радиационна защита. При тези данни съдът е счел, че работодателят е имал задължение да извърши подбор съобразно разпоредбата на чл.329 КТ, а не са представени доказателства за извършен такъв.
С оглед на изложените съображения въззивният съд е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен както и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли работодателя в изпълнение на Наредба №3 за задължителни предварителни и периидични медицински прегледи да се приеме, че е събрал данни за здравословното състояние на работника, може да се приеме, че работника умишлено е укрил данни за заболяването си ако се е подписал под заповед за достъп до йонизираща среда, можели работодателят в изпълнение на съдебно решение да допусне работник на работа в среда ако е болен от болест по наредба №3, как следва да се докаже наличие на исхемична болест-от общопрактикуващ лекар или експертиза и за задължението на въззивния съд да събере относими, но недопуснати от първата инстанция доказателства-нова експертиза. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя множество решения по приложението на чл.333, ал.1, т.3 КТ. Позовава се на ТР№1/2013г. ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, включително изразена и представените от жалбоподателя решения на състави на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. В практиката се приема, че липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи. Приема се, че за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по Наредба №5/1987г. за болестите, при които работниците имат особена закрила. Прието е също така, че задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята на уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително.
Настоящият състав намира, че въпросите за това как следва да се докаже наличие на исхемична болест- от становище на общопрактикуващ лекар или чрез експертиза и за задължението на въззивния съд да събере относими, но недопуснати от първата инстанция доказателства, като напр. нова експертиза не съставляват основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието съдържание е посочено в ТР 1/2009 г. ОСГТК. Правният въпрос е от значение за спора когато е обусловил решаващите изводи на съда по конкретния спор, а в случая съдът е съобразил всички относими и допустими по делото доказателства установяващи наличието на заболяване, което предпоставя предварителна закрила при уволнение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е не е неправилна за да се нелага да бъде коригирана, поради което не е налице и основание по чл.280, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 1000 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.05.2015г. по гр.д.№15872/14г. на ГС София.
ОСЪЖДА Д. ”Р” да заплати на Р. С. П. сумата 1000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: