4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 782 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. З. Н. срещу определение № 112 от 24.04.2012г. по ч. гр. дело № 250/2012г. на Софийски окръжен съд, гражданска колегия, с което след отмяна на определение № 867 от 20.12.2011г. по гр. дело № 874/2011г. на Районен съд Своге е допуснато обезпечение на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземането му в общ размер 20 922,56 лв., от която сума 17 345,95 лв. представляват главница, дължима по договор за съвместна дейност и медицински услуги от 05.01.2010г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /20.12.2011г./ до окончателното плащане, а сумата 3 576,61 лв. представлява обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следваща датата на падежа на всяка фактура, описана в исковата молба, до предявяването на исковата молба, чрез налагане на запор върху вземанията на [фирма], [населено място] по банковите сметки /извън бюджетните субсидии/ в [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] до размера на общата сума от 20 922,56 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, което се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ какво е правното съдържание на обезпечителната нужда и в кои случаи следва да се приеме, че изпълнението на евентуалното осъдително решение ще бъде затруднено без наличието на обезпечителна мярка – противоречие с определение № 424-2008-466-II ТК; 2/ в кои случаи представените писмени доказателства имат убедителен характер и предпоставят вероятна основателност на иска – противоречие с определение № 16-2009-515-ТК, определение № 424-2008-466-ТК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Паунова оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да допусне обезпечение на предявените искове чрез запор на вземанията на ответника по исковата молба по банкови сметки в определени банки, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 391, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение – предявените искове са допустими, вероятно основателни, предвид представените с исковата молба писмени доказателства, налице е обезпечителна нужда с оглед размера на исковата сума, обезпечителната мярка запор върху вземанията на длъжника по банковите му сметки е съответна на обезпечителната нужда до размера на общата искова сума.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частните жалбоподатели твърдения и доводи.
Първият въпрос за съдържанието на обезпечителната нужда и случаите, в които изпълнението на решението ще бъде затруднено, е релевантен за делото, но същият не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. За да бъде допуснато обезпечение на иска, е необходимо наличието на следните предпоставки: искът да бъде допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от обезпечение, т. е. обезпечителна нужда, и посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща, като в хипотезата, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства следва да бъде представена гаранция в определения от съда размер. Обезпечителната нужда е налице, ако без търсеното обезпечение ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по евентуалното позитивно решение. Преценката за нуждата от обезпечаване на иска е винаги конкретна и обусловена от фактите по делото, като при липса на данни и на доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага. Ако ответникът твърди, че има възможност да погаси задължението при постановяване евентуално на позитивно решение, поради което не е налице интерес от обезпечение, същият следва да докаже твърденията си. В този смисъл са определение № 933/ 19.10.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 778/2012г., II т. о., ТК, определение № 111/15.02.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 49/2012г., I т. о., ТК и други. Посочената практика не се налага да бъде променяна. Съдебният състав, спазвайки практиката на ВКС, е изследвал наличието на необходимите предпоставки, адекватността на обезпечителната мярка и е постановил определението си. Поради изложените съображения твдърдените основания за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице.
Не са налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като частният жалбоподател не е доказал, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
Посоченият от частния жалбоподател въпрос „в кои случаи представените писмени доказателства имат убедителен характер и предпоставят вероятна основателност на иска“ не е правен, а отговорът му зависи от конкретните доказателства по делото и е обусловен от фактите по делото във всеки отделен случай. Съдът е длъжен да извърши преценка на приложените към исковата молба доказателства и доколкото същите обосновават извод за вероятна основателност на иска, обезпечението може да бъде допуснато без парична гаранция. При извод, че писмените доказателства не са достатъчни, обезпечението може да бъде допуснато при условие, че бъде внесена определена от съда гаранция. В конкретния случай въззивният съд е извършил тази преценка.
Поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното определение на Софийски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 112 от 24.04.2012г. по ч. гр. дело № 250/2012г. на Софийски окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.