2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
София, 08.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 518/2010 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Пернишкият районен съд с решение по гр. д. № 955/2009 г. е отхвърлил предявеният от Е. С. против С. С., иск за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. от датата на навършване на пълнолетие от ищцата на 18. 11. 2008 г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката. Решението е потвърдено от Пернишкият окръжен съд с въззивно решение от 9. 12. 2009 г. по гр. д. № 763/2009 г..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Е. Славчева С. от[населено място], която съдържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът С. Й. С. от[населено място] е представил писмен отговор на касационната жалба, в който заявява, че оспорва иска.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска, като е приел, че ищцата не е доказала релевантни за спора обстоятелства – нуждата й от издръжка като ученичка на редовно обучение в средно учебно заведение, след навършване на пълнолетие и до навършване на 20-годишна възраст. Констатацията на въззивния съд е обоснована, тъй-като и в първоинстанционното и във въззивното производство, ищцата не е представила доказателства за посочените обстоятелства, както и за доходите на двамата й родители.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е необосновано. Искането е направено с касационната жалба, като самото изложение не съдържа конкретизация на правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Заявено е само, че въззивният съд се е произнесъл по основателността на иска и това е основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл искането по чл. 280, ал. 1 ГПК не отговаря и на изискванията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК на ВКС за задължението на касатора да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретно дело. Прецената на въззивния съд за неоснователност на иска, която оспорва жалбоподателката С., е въпрос по съществото на спора и може да бъде контролиран от касационния съд само в производството по чл. 290 ГПК за разглеждане на касационната жалба, не не е самостоятелно основание за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 9. 12. 2009 г. по гр. д. № 763/2009 г. на П. окръжен съд по жалбата на Е. С. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: