О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1155
гр. София , 22.10.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 5244/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
“Т”ЕООД е подал касационна жалба срещу решение № 63 от 7.07.2008 г. по гр.д. № 569 от 2007 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 21.12.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се позовава на неправилност на решението поради необснованост и неправилно приложение на материалния закон при преценката дали вреди са настъпили при и по повод изпълнение на възложената на ответника работа като шофьор на микробус.
В представеното изложение обосновава допустимостта на касационната проверка на решението при условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като посочва ,че въззивният съд неправилно се е произнесъл по материално правен въпрос за фактическият състав на настъпването на вреди при и по повод осъществяваната работа и наличието на хипотезата на чл.203 , ал.2, пр.3 КТ вр. с чл.203, ал.1 КТ . Намира че допускането до касационно разглеждане на решението ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответника К. А. К. е представил възражение, в което изразява мнение за недопускане на касационна проверка на решението предвид липсата на фактически обстоятелства обуславящи приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на “Т”ЕООД НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 , т.3 ГПК.
Софийския апелативен съд е отхвърлил предявените от “Т” ЕООД гр. С. против К. А. К. по чл.203 , ал.2, пр.3 вр. с чл.211 КТ и чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинена материална вреда по гражданските закони в размер на 15 300 лв. ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба и сумата 1 487197 лв. лихва за забава ,считано от 10.03.2004 г. до 13.12.2004 г. когато е подадена исковата молба защото е намерил , че вредата изразяваща се в противозаконно отнемане на преводното средство от управлението на А. е станало при и по повод изпълняваната от него работа като шофьор на микробус към ищцовото предприятие.
Било е установено, че А. е назначен по трудов с договор № 1 от 1.10.2003 г. като шофьор в ищцовото предприятие. Било му е поверено МПС -автобус марка “С” , модел “Д” с ДКН С-09-14 РС.
На 12.03.2004 г. в 6,15 ч. в близост до начална спирка “В” трето неизвестно лице противозаконно е отнело микробуса от владението на А. ДЗИ”Общо застраховане АД е отказало изплащането на обезщетение по сключеният договор за застраховка “автокаско” защото е било установено, че процесния микробус е бил оставен с работещ двигател и свидетелството за регистрацията му се е намирало в кабината на автомобила.
Изслушана е автотехническа експертиза, която посочва , че пазарната цена на автобуса е 15 250 лева. Разпитана е и счетоводна експертиза, която е определила размера на дължимите лихви върху сумата от датата на събитието до завеждането на исковата молба. Разпитаните свидетели са доказали , че ответника се е явил навреме на работа на датата 12.03.2004 г. и навреме е излязъл от гаража. Задължението му е било да превози работници от спирка “В” до Отоплителната централа “”Люлин” . Преди да пристигне на началната спирка е спрял за да си купи закуска , оставяйки двигателя да работи . Документите на колата са се намирали в кабината . Докато плащал покупките, неизвестно лице влязло в микробуса и го е подкарало в неизвестна посока. Лицето и автомобила не са е били открити. Образуваните следствени дела са спрени заради неизвестен извършител.
При тези данни Софийския апелативен съд е намерил иска по чл.203, ал.2, пр.1 и 2 КТ за неоснователен. Приел е , че вредата за ищцовото предприятие работодател е настъпила при и по повод осъществяваната от ответника работа като шофьор на микробуса, поради което той не следва да отговаря по реда на гражданските закони . Намерил е ,че обстоятелство, че ответника е бил в това време на работа изключва отговорността неговата отговорност по чл.203 , ал.2, пр. 3 КТ и го и затова е отхвърлил предявеният иск.
Настоящия състав намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението при условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По приложението на чл.203, ал.2, пр.1 КТ съществува изобилна практика ,с която въззивният съд се е съобразил и подробно е аргументирал обстоятелствата изключващи приложението на посоченият текст. Посочената непротиворечива практикане се налага да бъде изменяна или актуализирана , поради което не са обективирани изискванията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за да се допусне до касационно разглеждане атакуваното съдебно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ на решение № 63 от 7.07.2008 г. по гр.д. № 569 от 2007 г. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на “Т” ЕООД гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: