О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1155
София,20.08.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 139 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. А. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „К”, седалище гр. В. против решение № 790/08.07.2008 г. по гр. Д. № 2580/2008 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, приподписана е от адвокат и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните страни.
По основанията за допускане на касационното обжалване съставът на Върховния касационен съд намира следното:
С влязло в сила решение на Варненския районен съд по същото дело, между страните е прието за установено, че договор за покупко-продажба на недвижим имот /нот. акт № 169/2004 г. на нотариус П. С. / е нищожен като привиден и той прикрива договор, с който собствениците на терена са прехвърлили на едноличния търговец земята срещу задължение той да построи сграда и предаде на прехвърлителите обекти от нея.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първата инстанция по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развалил прикрития договор поради неизпълнение от страна на едноличния търговец.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че с действителната сделка, страните са се договорили взаимно да си учредят вещни права на строеж. Посочено е, че ищците С. Н. Б., Й. Л. А. и З. Л. А., е следвало да изготвят инвестиционен проект по покана на търговеца – строител. В същото време, съдът е стигнал до извод за неизпълнение на договора от страна на последния, защото не е възложил изработването на проект, по който обещаните по договора проекти да бъдат предвидени. Въззивната инстанция е приела също така за установено, че строителят изготвил проекти, които, обаче съконтрахентите А. отказали да приемат с горния мотив. Предполагаемо било съгласието на С. Б. , която подписала части от предложен й инвестиционен проект, но след като по него липсвал уговорения за нея обект, то и спрямо нея е налице неизпълнение на договора.
В решението още е посочено, че ищците /собственици на терен/ не са неизправна страна поради неуведомяване на строителя за ипотекирането на прехвърления имот – за това търговецът е можел при проявена грижа да узнае чрез справка в А. за вписванията, а и ипотеката няма отношение към задълженията на строителя, които той не е изпълнил.
От материално-правните и процесуално-правни въпроси, поставени в изложението, от значение за резултата по конкретното дело, са следните: длъжен ли е съдът да отговори на всички доводи и възражения на страните и конкретно, при иск за разваляне на договор поради неизпълнение, да обсъди предложението на длъжника да изпълнени в хода на процеса; какво е съответното изпълнение на задължението да се индивидуализира вещта, предмет на учредяване право на строеж; длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и конкретно в случая, заключение на съдебно-техническа експертиза и представлява ли забава на кредитора поведението на ищците да подпишат инвестиционен проекта, ако по него са предвидени обекти според уговореното в договора.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че за точното приложение на закона с оглед решението по спора, е нужно да се изясни как се индивидуализира ограниченото вещно право на строеж и от кого.
По другите въпроси, приети по-горе от настоящия състав като важни за крайния резултат по спора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с приложените от касатора решения на Върховния касационен съд.
Изложеното обуславя допустимостта на касационното обжалване по подадената жалба поради наличие на условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 120,71 лв.
Мотивиран от горното, съдебният състав
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване на решение № 790/08.07.2008 г. по гр. д. № 2580/2008 г., постановено ота Варненския окръжен съд, по касационната жалба на К. А. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „К”, седалище гр. В..
УКАЗВА на касатора К. А. К. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „К” от гр. В. в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 120,71 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на горния срок, делото да се докладва на председателя на състава за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: