Определение №1156 от 1.11.2012 по гр. дело №1021/1021 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
София, 01.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1021 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от ДФ „З.”,чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Л. срещу решение №3652/18.05.2012 г. по гр.д.№17034/2011 г. , на Софийски градски съд ,ІІ-г въззивен състав.
Ответникът по касационната жалба В. К. Р. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като с нея се атакуват два неоценяеми иска, а осъдителният иск е обусловен.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение настоящият състав на ВКС на РБ, ІV г.г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение от 21.06.2011 г. по гр.д.№2568/2011 г. на Софийски районен съд, г.о.,75 състав, с което е отменено уволнението на ответника по касационната жалба, извършено въз основа на чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 КТ, възстановен е на заеманата до уволнението длъжност шофьор и е уважен искът му по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 1063,60 лв. за времето от 22.12.2010 г.-27.01.2011 г. през което е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 20.01.2011 г. до окончателното плащане.Съдът е мотивирал решението си с обстоятелството,че за доказване факта на съкращение жалбоподателят е представил протокол № 11 / 11.11.2010 г. на УС на ДФ „З.”, в т.16 от който е утвърдена числеността на организационните структури на фонда на 1 660 щатни бройки и длъжностно разписание в сила от 22.11.2010 г.Отдел „Административно-стопанско обслужване” е бил с численост 51 бройки, която е намалена на 41 бройки,без да е посочено как те са разпределени в подструктурите на отдела.Направен е извод, че работодателят не е доказал кои длъжности са засегнати от съкращаването в щата, по колко бройки се редуцират, колко са били щатните бройки за шофьор, от кои лица са били заемани и дали е извършен законосъобразен подбор.Поради това е прието,че уволнението е незаконно и са уважени исковете са ответника по касационната жалба по чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел материалноправния въпрос реално ли е скращаването в щата по чл. 328 ал.1 т.2 КТ, когато не е конкретизирано какви длъжности се съкращават, а е посочена само общата бройка на длъжностите, които се съкращават. Счита, че отговорът на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото-касационно основание по чл. 280 ал.1 т.3 КТ.
Настоящият състав на ВКС счита,че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, да е от значение за изхода на делото,но не и за правилността на решението,за възприеманата фактическа обстановка и за обсъждане на събраните по делото доказателства- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. В случая поставения от касатора въпрос не е обуславящ правните , а третиращ фактическите изводи на съда. Той не дава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, която изисква правният въпрос от значение за конкретното дело да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или разпоредбата на закона да е неясна или непълна, което да налага създаване на съдебна практика.Въпросът не би имал значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не е нужна промяна или осъвременяване в съдебната практика.
Тъй като не се допуска касационно обжалване, то не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя.
Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3652/18.05.2012 г. по гр.д.№17034/2011 г. , Софийски градски съд ІІ-г въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top