2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
гр. София, 13.12.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3818 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в определението).
Производството е образувано по касационна жалба на О. у. (ОУ) „Св. Св. К. и М.” – [населено място], общ. Б., подадена срещу решение № 61/23.02.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 26/2017 г. на Врачанския окръжен съд. Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановена частична отмяна на решение № 227/22.11.2016 г. по гр. дело № 930/2016 г. на Белослатинския районен съд, са уважени, предявените от Д. П. Л. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и иск с посочено правно основание чл. 294, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 1501056/01.08.2016 г. на директора на ответното училище-касатор, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател П.“ при ответното училище и последното е осъдено да ? заплати сумата 4 468.50 лв. – обезщетение за оставането ? без работа поради незаконното уволнение през периода 01.08.2016 г. – 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от 21.09.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 204 лв. – за представително облекло за 2016 г., като в тежест на касатора са възложени и разноски и държавна такса по делото.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима в частта й по паричния иск за представително облекло за 2016 г., посочен във въззивното решение с правно основание чл. 294, ал. 1 от КТ. Видно от исковата молба по делото, цената на този иск, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, възлиза на сумата 540 лв., т.е. – до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК (в посочената редакция), въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частта му по този иск, поради което, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати – в частта по този иск.
В останалата ? част – по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и относно разноските по делото, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, като в тази му част въззивното решение подлежи на касационно обжалване. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част, поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. П. Л., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, включително – че жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и за неоснователност на жалбата.
Съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК (в посочената редакция), допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 от ГПК се предпоставя от мотивирано и ясно изложение от страна на касатора на едно или повече общи (чл. 280, ал. 1) и допълнителни (т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1) основания за допускане на касационното обжалване, както и от обективното наличие на тези основания, които са различни от касационните основания (основанията за касационно обжалване) по чл. 281 от ГПК. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и представляващ общо основание за допускане на касационното обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен и е недопустимо да го извежда от изложението към касационната жалба, като може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение.
В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, както и че разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Такъв материалноправен (нито процесуалноправен) въпрос, обаче не е формулиран в изложението. Вместо това там се преповтарят, изложените и в касационната жалба, оплаквания и съображения на жалбоподателя за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Както вече беше посочено, тези оплаквания и доводи съставляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл. 281, т. 3 от ГПК, по които касационната инстанция не може да се произнася в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, а при липсата на изведена ясна и точна формулировка на правен въпрос съставът на ВКС е в невъзможност да извърши преценка и не би могъл да допусне касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, без да е налице наведено от жалбоподателя общо основание за това по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, предвид задължителните указания и разясненията, дадени с цитираната по-горе т. 1 и мотивите към нея от TP № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че не се установява противоречие по приложението на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ между обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК; напротив – то е в пълно съответствие с нея.
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ, въззивният съд е приел за установено, че с решение на ТЕЛК от 17.12.2013 г. на ищцата е била определена 58 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: „неинсулинозависим захарен диабет“ и при посочени противопоказни условия на труд: „физическо и психоемоционално натоварване, нощен труд“. При така установеното, окръжният съд е приел, че за да се приложи от работодателя основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, на което е уволнена ищцата, е следвало конкретната длъжност, заемана от нея – възпитател, да е противопоказна за здравето ?, като трудоустроена с решението на ТЕЛК. Приел е също, позовавайки се на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, че този въпрос не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от вещите лица в трудовия спор за законността на уволнението, тъй като преценката е само на ТЕЛК, респ. – НЕЛК, и не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. С оглед на това и тъй като в представеното по настоящото дело решение на ТЕЛК няма никакви данни, че на трудоустроената ищца е противопоказно за здравето ? да изпълнява длъжността „възпитател“, въззивният съд е намерил за незаконосъобразни и несъотвестващи на обективно отразеното в решението на ТЕЛК, мотивите на първоинстанцинния съд, че като педагогически персонал, ищцата била подложена на силен стрес и напрежение, не можела да изпълнява заеманата длъжност. Окръжният съд е приел и че при липсата на първата предпоставка по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, отпада нуждата съдът да изследва кумулативното изискване, дали на ищцата е предлагана от работодателя друга длъжност, подходяща за здравното ? състояние. В заключение, въззивният съд е достигнал до извода, че ответникът-работодател не е доказал, че са налице обстоятелствата за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, което е в негова тежест, поради което уволнението ?, извършено с процесната заповед, е незаконосъобразно.
Така изложените съображения в мотивите към обжалваното въззивно решение, са в пълно съответствие с приетото в решение № 174/19.07.2017 г. по гр. дело № 4316/2016 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК по идентичен казус.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска по отношение на подлежащата на такова обжалване част от въззивното решение, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 и чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата – ответник по касационната жалба, претендиарните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата ? пред касационната инстанция по делото, в размер 460 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на О. у. „Св. Св. К. и М.” – [населено място], общ. Б., подадена срещу решение № 61/23.02.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 26/2017 г. на Врачанския окръжен съд, – в частта по иска с посочено правно основание чл. 294, ал. 1 от КТ, с която училището-жалбоподател е осъдено да заплати на Д. П. Л. сумата 204 лв. – за представително облекло за 2016 г.; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3818/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение – в частта по този иск.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 61/23.02.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 26/2017 г. на Врачанския окръжен съд, – в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ между същите страни, и относно разноските по делото.
В останалата част въззивното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА О. у. „Св. Св. К. и М.” – [населено място], общ. Б., да заплати на Д. П. Л. сумата 460 лв. (четиристотин и шестдесет лева) – разноски по делото.
Определението – в преграждащата развитието на касационното производство част, с която касационната жалба частично се оставя без разглеждане и производството частично се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на определението с връчване и на препис от него; а в останалата част – не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: