4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
гр.София, 18.10. 2012 г.
Върховният касационен съд, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на дeветнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д.N 515 описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Бургаска област, представител по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, представител на Българската държава, подадена чрез юрисконсулт Ст. С. срещу въззивно решение № V-154 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 854/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Българската държава за осъждане на ответниците Г. М. М., С. Ж. С. и К. Г. Д. да заплатят обезщетение за претърпени вреди, представляващи последица от частично неизпълнение на договор за замяна, сключен на 10.02.1997 г., настъпило в резултат на съдебно отстранение на държавата от 1/6 ид.ч. от получения по договора за замяна недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в [населено място], [улица], имот № 4090 в кв. 9а, с площ от 303 кв.м., ведно с изградените в него паянтова жилищна сграда и стопанска постройка до размера на 1/6 ид.ч. от получения от държавата имот над сумата 99.33 лв., присъдена като намаление на цената до претендирания размер от 27 415 лв., ведно със законната лихва.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за правната квалификация на иска, като неправилно е определил същата. Поддържа се, че жалбоподателят е поискал ответниците да бъдат осъдени да заплатят определена сума, представляваща обезщетение за съдебното му отстраняване от имота, а не е предявил иск, с който се претендира обезщетение за вреди, представляващи последица от частично неизпълнение на договора. Твърди се, че по въпроса коя е адекватната престация при евикция, по какъв начин следва да бъде ангажирана отговорността на продавача, следва ли да се вземе предвид и съобрази обезценяването на имота настъпило до упражняване правото на купувача да иска намаление на цената и/или обезщетение и как следва да се определи обезщетението е налице противоречива практика. Представени са решение № 62 от 1.07.1965 г. по гр.д. № 3681965 г., ОСГК, ВС, решение № 338 от 21.05.2003 г. по гр.д. № 156/2003 г. на П. и решение № 151 от 26.10.2006 г. по гр.д. № 139/2003 г. на БОС. Според жалбоподателя по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците Г. М. М., С. Ж. С. и К. Г. Д. не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Бургаския окръжен съд е отхвърлил иска на жалбоподателя за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за вреди, представляващи последица от частичното неизпълнение на договора за замяна до размера на пазарната цена на 1/6 ид.ч. от получения от държавата имот към датата на предявяване на иска, настъпило в резултат на съдебната евикция. Приел е, че разликата между цената на евикцираната 1/6 ид.ч., посочена в договора за замяна и пазарната цена на тази ид.част към датата на предявяване на иска не представлява претърпяна загуба, защото увеличената стойност на имота, настъпила през периода, изтекъл от датата на сключване на договора за замяна до датата на предявяване на иска не е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на заменителите-ответници.
Посоченият от жалбоподателя въпрос за задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право, е разрешен с решение № 463 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 1261/09 г. на ВКС,IV г. о. С него е прието, че въззивният съд като втора първа инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи по същество на спора, които са резултат от решаваща, а не от контролна дейност. От изложените факти в исковата молба въззивният съд извлича точното правно основание, въз основа на което решава конкретния правен спор по същество, без да е обвързан от правната квалификация, поддържана от страните или дадена от първоинстанционния съд. Съобразно тази практика съдът е дал вярната правна квалификация на претенцията, като е посочил, че предявения иск в отхвърлената му част, предмет на въззивно обжалване е по чл.190, ал.2, предл. второ ЗЗД вр. чл.223 ЗЗД. Изложеното в обстоятелствената част на молбата – уточнение/ след оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд като нередовна/, че ищеца е съдебно отстранен от 1/6 ид.ч. от имота предмет на договора за замяна, като искането е ответниците да заплатят обезщетение за вреди, представляващи последица от частично неизпълнение на договора до размера на пазарната стойност на 1/6 ид.ч. от получения от държавата имот към датата на предявяване на иска, настъпило в резултат на съдебната евикция не дава основание за друга приложима правна норма.
По въпроса коя е адекватната престация при евикция, по какъв начин следва да бъде ангажирана отговорността на продавача, следва ли да се вземе предвид и съобрази обезценяването на имота настъпило до упражняване правото на купувача да иска намаление на цената и/или обезщетение и как следва да се определи обезщетението е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 294 от 13.10.2011 г. по гр.д. № 1515/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че при съдебна евикция е налице неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост, което поражда отговорност за продавача освен да върне част от цената на имота при частична евикция, също и да обезщети купувача за вредите – чл.190, ал.2 ЗЗД. Обезщетението за вреди извън посочените в чл.189, ал.1 ЗЗД, съгласно същата разпоредба се определя по общите правила за неизпълнение на задължението-чл.82 и чл.83 ЗЗД. Даденото от въззивния съд разрешение не влиза в противоречие с приетото в задължителната практика. Наличието на задължителна практика, която не се нуждае от промяна, налага извода, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представеното съдебно решение на Пловдивския апелативен съд е неотносимо към конкретния случай, тъй като в него е дадено разрешение как се извършва намалението на цената на недвижимия имот. На този въпрос не е давано разрешение в обжалваното въззивно решение. За решението на Бургаския окръжен съд няма отбелязване, че е влязло в сила, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № V-154 от 10.11.2011 г. по гр.д.№ 854/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: