1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
С., 19.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 4268 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. Р. от [населено място], действащ лично и като законен представител на малолетните си деца И. М. Р. и И. М. Р., чрез пълномощника им адв. А. Ж. от АК-Стара З., против въззивно решение № 84 от 18.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 432/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 862 от 30.07.2012 г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр.д. № 1617/2012 г., са отхвърлени исковете на М. И. Р., действащ лично и като законен представител на малолетните си деца И. М. Р. и И. М. Р. срещу [фирма] [населено място], представляван от Т. В. П., на основание чл. 200 КТ, за заплащане на сумата в общ размер от 277 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, във връзка със смъртта на тяхната наследодателка А. В. Р., починала в резултат на трудова злополука на 13.09.2010 г.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са отхвърлени предявените от тях искове в посочените размери, съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси от процесуално и материално естество са: какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество, когато стигне до извода, че злополуката, довела до смърт е причинена от неизправни вещи на ответника и по своя характер не е трудова по см. на чл. 200 КТ, а е налице деликтно основание по чл. 50 ЗЗД и следва ли въззивният съд при приемане на различна правна квалификация да обезсили решението и върне делото за ново разглеждане или да се произнесе по възприетата правна квалификация на спорното право; допустимо ли е със свидетелски показания да се установява обстоятелството, че работникът е извършвал действия по см. на чл. 200, ал. 2 КТ в полза на работодателя по време на отпуск, или тези обстоятелства се установяват само с писмени доказателства; следва ли да бъде проведено и завършено административно производство за установяване на трудовата злополука като условие за предявяване на иска по чл. 200 КТ и осигурена ли е работничка по време на отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 КТ за всички рискове, включително увреждане при злополука. Не представят задължителна и противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси.
Ответникът по касационната жалба, [фирма] [населено място], представляван от Т. В. П., чрез пълномощника си адв. Ж. З. от АК-Стара З., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяеми искове по чл. 200 КТ, с цена над 5 000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че смъртта на наследодателката на ищците А. Р. на 13.09.2010 г. не е настъпила в резултат на трудова злополука. Приел е, че по време на злополуката тя не е била в трудово правоотношение с ответника, тъй като е била в отпуск по майчинство за отглеждане на дете, както и че не е била реализирана административната процедура по чл. 57 и сл. КСО за признаване на злополуката за трудова. Приел е, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, а именно – към момента на увреждането пострадалата да е била в трудово правоотношение с ответника, да е претърпяла трудова злополука в резултат на която са причинени вреди в причинна връзка с нея, поради което е отхвърлил исковете като неоснователни.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторите следва да формулират материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В конкретния случай поставените правни въпроси в изложението относно това какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество, когато стигне до извода, че злополуката, довела до смърт е причинена от неизправни вещи на ответника и по своя характер не е трудова по см. на чл. 200 КТ, а е налице деликтно основание по чл. 50 ЗЗД и следва ли въззивният съд при приемане на различна правна квалификация да обезсили решението и върне делото за ново разглеждане или да се произнесе по възприетата правна квалификация на спорното право, както и осигурена ли е работничка по време на отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 КТ за всички рискове, включително увреждане при злополука, не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в процеса на делото не са били предмет на обсъждане и в този смисъл се поставят за първи път в касационното производство. Поставеният правен въпрос допустимо ли е със свидетелски показания да се установява обстоятелството, че работникът е извършвал действия по см. на чл. 200, ал. 2 КТ в полза на работодателя по време на отпуск, или тези обстоятелства се установяват само с писмени доказателства е фактически, същият не е обусловил изхода на спора, поради което по него не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. А правният въпрос относно това следва ли да бъде проведено и завършено административно производство за установяване на трудовата злополука като условие за предявяване на иска по чл. 200 КТ е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, установена с решение № 319 по гр. дело № 204/09 г. на III г. о. на ВКС, решение № 31 по гр. дело № 1894/09 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 410 по гр.д. № 599/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл.200 КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60, ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство. Именно в съответствие с тази задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че липсата на проведена административна процедура по чл. 57 и сл. КСО за признаване трудовия характер на злополуката на 13.09.2010 г., при която Р. е починала, е пречка за успешното провеждане на исковете по чл. 200 КТ от нейните наследници за причинените им вреди от смъртта й, тъй като не е налице този елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по см. на чл. 200 КТ.
В. решение, с което са отхвърлени исковете на касаторите с правно основание чл. 200 КТ срещу работодателя за причинените им от смъртта на тяхната наследодателка, починала в резултат на битова злополука имуществени и неимуществени вреди, е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика по поставения правен въпрос, обусловил изхода на делото, което изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 18.02.2013 г., постановено по в.гр.д. № 432/2012 г. на Старозагорския окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 4111 от 29.03.2013 г. на М. И. Р. от [населено място], действащ лично и като законен представител на малолетните си деца И. М. Р. и И. М. Р..
ОСЪЖДА М. И. Р. от [населено място], действащ лично и като законен представител на малолетните си деца И. М. Р. и И. М. Р. да заплатят на [фирма] [населено място], представляван от Т. В. П. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: