2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1156
гр. София , 29.12.2010г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 634 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
К. Д. П. и П. Д. М. чрез пълномощника си адв. Ст.М. са обжалвали въззивното решение на В. окръжен съд № 464 от 21.01.2010г. по гр.д.№ 1192/2009г.
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците И. И. П. и П. И. П. са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и жалбата не следва да се разглежда по същество.
В. окръжен съд е оставил в сила решението на районния съд[населено място] № 487 от 23.10.2009г. по гр.д.№ 1026/2009г. , с което е отхвърлен иска за делба на дворно място , представляващо урегулиран поземлен имот Х-1154 кв.41 по плана на[населено място] .
Въззивният съд е приел, че в дворното място, предмет на делбата са построени две сгради, една от които е собственост на ищците, а другата на ответниците, следователно земята представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и не подлежи на делба. Този извод е съобразен изцяло с разясненията на ППВС 2/1982г. т.1 б.”г” според което забраната на чл.38 ал.3 ЗС за делба важи и в случаите , когато в едно дворно място са изградени сгради, които са собственост на различни лица.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК като се твърди, че решението противоречи на практиката на ВКС. Представени са решение № 86/2006г. по гр.д.№ 730/2005г. на ВКС, І г.о., в което обаче не е възприето различно тълкуване на разпоредбата на чл.38 ал.3 ЗС. В него също изрично е посочено, че делба не може да се допусне на дворното място, когато в него са построени сгради, които принадлежат на различни лица, освен ако преди делбата са обособени самостоятелни урегулирани недвижими имоти по административен ред. При такова обособяване предназначението на терена като обща част да обслужва и двете сгради се променя и това изключва приложението на чл.38 ал.3 ЗС. От това тълкуване , възприето и в другите цитирани от касаторите решения обаче не следва, че когато не е възможно според градоустройствените изисквания да се обособят самостоятелни имоти според, както е в настоящата хипотеза, делбата на дворното място е допустима и такъв извод не е направен в нито едно от приложените решения. С оглед на изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК , решението на въззивния съд е съобразено със задължителното за съдилищана ППВС 2/1982г. и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд № 464 от 21.01.2010г. по гр.д.№ 1192/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: