О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
гр. София, 06.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 895 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответниците С. Т. Т., Г. А. В., Р. К. В. и И. К. В. от[населено място], чрез пълномощника им адвокат Ив. К., обжалват в срок въззивното решение от 17.05.2010 год. по гр. д. № 8542/2009 год. на Софийски градски съд, с което са осъдени да предадат на основание чл. 108 ЗС на Р. Д. Б., Б. Г. Б., Т. Г. Б., Н. А. Б. и А. А. Н. владението на имот с площ около 355 кв. м. от парцел ХІІІ – 1а, м. „Г. б.” – София, при граници на целия имот: п. ІV-2а, п. ХІІ-10, улица и п. ХІV-1 и граници на частта от 355 кв. в., обозначена по б. б. Б-В`-Г`-К-Л-Б, защрихована в жълт цвят на комбинираната скица № 2 на вещото лице В. Т. към заключението му от 14.02.2007 год., представляваща неразделна част от решението.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск за собственост бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Касаторите считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл. 1 и чл. 2 ЗВСВОНИ в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в ТР № 1/95 год. на ОСГК, в което е прието, че не се възстановява правото на собственост по отношение на отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи в самостоятелен обект на собственост. В обжалваното решение, според касаторите, съдът е приел обратното, тъй като е установено, че от спорните 355 кв. м. от парцела не може да се обособи самостоятелен УПИ – не са налице изискванията за площ и излаз на улица. Това разрешение е в противоречие и с решение № 338 от 30.03.95 год. по гр. д. № 777/94 год., в което ВС е приел, че не подлежи на реституиране по ЗВСВОНИ дворищнорегулационен парцел без постройките в него, изградени след одържавяването му, ако от незастроената част не може да се обособи самостоятелен парцел, отговарящ на нормативните изисквания и поради несамостоятелния и обслужващ характер на терена по отношение на построените в него сгради.
Касаторите се позовават и на противоречие с представеното решение по адм. д. № 4569/99 год. и определение № 907 от 24.08.2009 год. по гр. д. № 600/2009 год. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване на въззивно решение по идентичен спор по иска на същите ищци против други ответници, в който искът им е отхвърлен по отношение на съседния имот, по поддържаните в настоящата жалба съображения и позовавайки се на цитираното ТР № 1/95 год. С оглед на това и поставеният въпрос е решен по противоречив начин във влязлото в сила решение по гр. д. № 11366/2005 год. на СРС, оставено в сила с решение по гр. д. № 3242/2007 год. на СГС.
Ищците, чрез адв. Д. Б., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, като се позовават на решение № 938 по гр. д. № 36/2009 год. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да признае правото на собственост на ищците на основание възстановяването по ЗВСВОНИ върху спорния имот, представляващ част от отчуждения такъв по ЗОЕГПНС, въззивният съд е приел, че същият може да бъде обособен като самостоятелен УПИ, отговарящ на изискванията на ЗУТ, като е възможно приобщаването му към съседните имоти на ищците. Не е пречка обстоятелството, че имотът представлява реална част от УПИ ХІІІ-1а, застроен от ответниците по иска на основание отстъпено им право на строеж, тъй като спорната площ не е необходима за обслужване на сградите им.
В представеното влязло в сила решение по гр. д. № 3242/2007 год. на СГС е прието, че пречка за настъпване на реституционното действие на ЗВСВОНИ върху частта от същия отчужден имот, попадаща в съседния УПИ ХІІ – 10 е учреденото и реализирано вещно право на строеж чрез изграждане на постройка, тъй като вследстиве на това имотът не съществува във вида, в който е бил отчужден. Като допълнителен аргумент е прието, че частта от парцела не може да се обособи в урегулиран поземлен имот, включително и с оглед приобщаване към съседни имоти на ищците, което не било и установено по делото.
Това влязло в сила решение противоречи по крайния извод за изхода на спора по чл. 108 ЗС, но той е обусловен от приетата липса на една от предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ, а именно, че имотът не съществува във вида, в който е бил отчужден с оглед реализираното право на строеж в него.
В обжалваното сега въззивно решение е прието, че спорният имот, представляващ част от парцел, в който е реализирано отстъпено право на строеж от ответниците, може да се обособи в самостоятелен поземлен имот, така както е показано на скицата. Този фактически извод е довел и до правния извод за настъпване на реституционното действие по ЗВСВОНИ, поради което и последният е обусловен от друг установен факт. Същият е различен и от установения такъв по представеното решение по гр. д. № 777/94 год., поради което и не може да се приеме тезата за противоречиво решаване на материалноправен въпрос, който да обоснове наличие на основание за касационно обжалване. Конкретен такъв въпрос не се и сочи от касаторите, като позовававането им най –общо на въпрос, свързан с приложението на чл. 1 и чл. 2 З., не може да се възприеме като отговарящо на изискването на закона за посочване на произнасяне от съда по материалноправен въпрос, обусловил решаващия му извод в решението. В случая се касае до правни изводи, обусловени от приета различна фактическа обстановка, въз основа на преценката на събраните доказателства, а не до противоречиво решаван конкретен въпрос. Не е налице и противоречие с ТР № 1/95 год. на ОСГК, доколкото въззивният съд не е приел нещо различно от разясненията в него с оглед възстановяване правото на собственост върху останала незастроена част от имота при възможност за обособяване на самостоятелен имот, така както всъщност е приетото и в обжалваното решение.
В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК касационно решение по гр. д. № 36/2009 год. на ВКС, ІV г. о., с предмет част от същия отчужден имот, представляващ част от друг парцел ХІV-1, която част е установено, че не е необходима за обслужването на построената сграда и може да се придаде към съседния УПИ ХV-10,10а, собствен на ищците, с което да получи самостоятелен градоустройствен статут, което е прието като съответствуващо на мотивите на т. 2 от ТР №1/95 год. на ОСГК.
С оглед горните съображения следва извода за липса на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.05.2010 год. по гр. д. № 8542/2009 год. на Софийски градски съд, по подадената от С. Т. Т., Г. А. В., Р. К. В. и И. К. В. от[населено място], чрез пълномощника им адвокат Ив. К., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: