О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1156
София, 20.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети август две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 640 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 90 от 23.01.2009 година по гр.д. № 861/2008 г. на Варненски окръжен съд е оставено в сила решение № 235 от 18.01.2008 г. по гр.д. № 5324/2004 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявените от О. на евреите в Б. “Ш”, гр. С. срещу О. гр. В. обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за дарение от 09.04.1962 г. като сключен при липса на воля и съгласие; иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предявен против О. гр. В. и Р. П. И. от гр. В. за прогласяване нищожност на договори за продажба, обективирани в нот. актове № 82/2003 г. и № 85/2003 г. и иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен против Р. П. И. за предаване владението на недвижим имот, съставляващ масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. В., ул. “. № 7* решението е прието, че с договор за дарение от 09.04.1962 година, Еврейското културно – просветно дружество е дарило на Варненски градски народен съвет собствения си недвижим имот – съставляващ масивна двуетажна сграда, находяща се в гр. В., ул. “. № 7, запазвайки си правото на ползване върху три стаи в партерния етаж на сградата. О. В. се е разпоредила с магазините на партерния етаж на сградата с площ от 91 кв.м. в полза на трето лице, което ги е прехвърлило чрез покупко-продажби по нот. актове № 82/2003 г. и № 85/2003 г. на ответника Р. П. И., осъществяващ фактическа власт върху имота. Прието е, че дарствената сделка от 09.04.1962 година е извършена валидно от правен субект, изразил воля за сключването и; че договорът е сключен при валидно изразено съгласие на страните, както и че прехвърлителят като собственик на имота е разполагал с правото да се разпореди в полза на трето лице – О. В. . Предвид неоснователността на претенциите за прогласяване нищожност на дарствената сделка, съдът е отхвърлил като неоснователен и искът за ревандикация на процесния имот.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от О. на евреите в Б. “Ш”. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, т.2 и т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос относно правосубектността на юридическото лице – въпрос от значение за развитието на правото, разрешен във въззивното решение в противоречие с решение № 1* от 21.10.1999 г. по гр.д. № 503/1999 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 3* от 08.12.1972 г. по гр.д. № 1327/1972 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд, в които е прието, че единствено регистрирано като юридическо лице сдружение може да бъде носител на права. Поддържа се, че разрешението на процесуалния въпрос възможно ли е решаващите изводи на съда да се формират въз основа на косвени доказателства и индиции, както е процедирано в обжалвания съдебен акт, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е налице и по съществения за изхода на делото материалноправен въпрос за формата на валидност на сделките, който е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, израз на която е решение № 729 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 1294/1993 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд.
Ответникът по касационната жалба Р. П. И. я оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Ответникът О. гр. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Обуславящият изхода на делото въпрос относно правосубктността на юридическото лице не е разрешен в противоречие практиката на съдилищата, израз на която са приложените към касационната жалба решение № 1* от 21.10.1999 г. по гр.д. № 503/1999 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 3* от 08.12.1972 г. по гр.д. № 1327/1972 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд. В съответствие с установената практика, основания за промяна на която не са налице, въззивният съд е приел, че дарствената сделка от 1962 година е извършена от юридическо лице, което е разполагало с правото да се разпорежда с имуществото си – Еврейското културно – просветно дружество, правоприемник на Варненска еврейска народна община, което към момента на сключване на договора е съществувало като клон на “Обществена културно-просветна организация на евреите в НРБ”; че клонът в гр. В. е имал качеството на юридическо лице, което качество е притежавала и праводателят му Варненска еврейска народна община.
Не е налице и основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалните въпроси относно начина на формиране на решаващите изводи на съда и въз основа на какви доказателства съдът изгражда убеждението си за фактите по делото. Налице е трайно установена практика по приложението на чл. 127, ал.1 ГПК и чл. 188 ГПК, съгласно които всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения; съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, след съвкупна преценка на всички доказателства и доводите на страните по делото. Съгласно установената практика, за фактите, от които страната черпи изгодни правни последици следва да бъде проведено пълно доказване, т.е. да бъде създадено сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на фактическото твърдение на страната. В съответствие с установената практика относно прякото и косвено доказване на факти, съдът при липса на преки доказателства за регистрацията на Еврейското културно-просветно дружество е изследвал система от доказателствени факти, които ценени в тяхната съвкупност създават сигурното убеждение за правосубектност на дружеството към момента на извършване на процесната сделка. Така съдът е изследвал родовата компетентност на съда по вписванията към 1962 година – народните съдилища, които след промяна на подсъдността са препратили архивите по вписванията на окръжните съдилища ( протокол по гр.д. № 11/1957 г. СНС); фактът, че част от архивите не са запазени; Устава за устройството и управлението на еврейските общини и Консисторията в Б. , § 5 от който към 1932 г., вкл. и до 1957 г. повелява, че еврейската община е юридическо лице с право да притежава свои имущества, да приема дарения и завещания; издадените крепостни и нотариални актове на Еврейската община в гр. В. до 1939 г.; констатацията на регистърния съд за преобразуване на съществуващите към 1957 година юридически лица Консисторията и еврейските народни общини в Културно-просветна организация на евреите в НРБ; вписването в специалния регистър на Софийски народен съд на Обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ през 1957 г.; Устава на Обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ, съгласно който (р.1, т.3) организацията и нейните клонове са юридически лица; решение от 05.02.1961 г. на Пленума на Централната Консистория на евреите в НРБ за безвъзмездно предаване на недвижимите имоти на организацията в цялата страна на градските народни съвети по места, възложено за изпълнение на ръководствата на клоновете на организацията по места; протокол № 5 от 1961 година, от който се установява изрично, че клон на дружеството в гр. В. е продължил на съществува; и съобразявайки чл. 157 ЗЛС в редакция от 09.11.1956 г. съгласно който сдруженията, придобили качество на юридически лица преди влизане на закона в сила запазват това качество е формирал извод, че към 1962 г. “Еврейското-културно-просветно дружество” като клон в гр. В. на Обществената културно-просветна организация на евреите в НРБ, правоприемник на Варненската еврейска народна община е имал статута на юридическо лице, което качество е притежавала и общината до 1957 година.
Неоснователен е и въведения в изложението довод за противоречие между формираните в решението изводи по приложението на чл. 18 ЗС и тези в решение № 729 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 1294/1993 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния съд, което касае валидността на писмената форма при договори, сключени между държавата и физически лица, т.е. неотносимо е към процесното правоотношение, касаещо договор между държавата и обществена организация. Извън това, поставеният въпрос не е съществен по делото предвид предмета на предявените искове, които са за нищожност на договора от 1962 година поради липса на съгласие, на воля и на представителна власт на прехвърлителя.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация Р. П. И. следва да бъдат присъдени направените в производството съдебни разноски в размер на 2000 лева – възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 25.05.2009 година с адвокат Е от Адвокатска колегия, гр. В..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 23.01.2009 година по гр.д. № 861/2008 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА О. на евреите в Б. “Ш”, гр. С. да заплати на Р. П. И. от гр. В., ЕГН ********** сумата 2000 (две хиляди) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: