4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
София, 13.12.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2836 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. И. П., чрез адвокат Р. О. от АК-Благоевград, срещу въззивно решение № 2094/12.04.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д. № 112/2017 г.
Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като по същество излага доводи за нарушение на съдопроизводствените правила. Иска обжалваното решение да бъде отменено.
Насрещната страна П. к. „О.“ не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първостепенния съд, е признато за установено по отношение на Й. И. П., че солидарно със С. В. П. дължи на П. к. „О.“ сумата от 18 003,56 лева по акт за начет, представляваща размера на установени липси на парични средства за периода от 16.11.2010 г. до 30.04.2012 г., сумата от 3 135,15 лева – лихва за периода от 30.04.2012 г. до 20.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2014 г. до изплащане на вземането.
За да постанови този резултат, Благоевградският окръжен съд приел за установено, че Й. П. е назначена на длъжността “счетоводител” в кооперацията. С трудов договор от 05.04.1995 г. е преназначена на длъжността „касиер-счетоводител и В.“ до 19.04.2010 г., когато отново е преназначена на длъжността „счетоводител“. Със заповед № 101/20.07.2012 г. трудовото правоотношение е прекратено. Със Заповеди № 220/25.11.2013 г. и № 02/27.12.2013 г. на Председателя на Ц. – [населено място] е наредено извършването на финансова ревизия на ПК „О.“ със срок на ревизията от 27.11.2013 г. до 11.12.2013 г. и от 02.01.2014 г. до 10.01.2014 г. Проверяваният период обхваща и периода от 16.10.2010 г. до 30.04.2012 г. – преди прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото.
В резултат на извършена на 30.04.2012 г. инвентаризация е установена липса на парични средства в касата на ПК в размер на 18 856,42 лева, като след възстановяване на кооперацията на сума, удържана от трудовото възнаграждение на служителя С. П., окончателната липса на парични средства в касата на кооперацията възлиза на 18 003,56 лева.
Финансовата ревизия завършва с акт за начет № Р-6231/20.12.2013 г. срещу Й. И. П. и С. В. П. – счетоводителки, касиерки и отчетнички при ПК „О.“ за следните суми: главница 18 003,56 лева и лихва 3 135,15 лева или всичко – 21 138,71 лева.
Начетените лица не възразавот писмено срещу акта за начет, поради което на 29.01.2014 г. е съставено заключение по акта за начет, в което и потвърдена констатираната причинената щета на кооперацията от липси на парични средства в размер на 18 003,56 лева.
Въззивният съд приел, че ревизията е възложена и проведена съобразно правилата, регламентирани в чл.21 и чл.22 Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), а съставеният акт за начет е съставен по предвидените в този закон процедура и ред, от длъжностно лице в кръга на службата му и в предвидената в закона форма, както и че е връчен по надлежния ред. Приел също така, че Й. П. е материално отговорно лица през проверявания период, поради което носи отчетническа отговорност във връзка с поверените й парични средства. Като се позовал на оборимата законова презумпция по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ, Благоевградският окръжен съд счел, че констатираните факти са се осъществили така, както са удостоверени в акта за начет, тъй като се ползват с обвързваща доказателствена сила. За оборването на законната доказателствена сила на фактическите констатации е необходимо провеждането на пълно и главно насрещно доказване, тежестта за което е върху лицата, срещу които е издаден актът за начет. Установено е, че са допуснати пропуски в съставените и записани в касовата книга приходни касови ордери, както и разходните такива; допуснати са изтривания с коректор на отчетите на касата на конкретно посочени дати. Съдът изложил съображения, че отговорността на П. и П. е солидарна и за пълния размер на констатираните щети за отчетния период липси и вреди – чл.21, ал.2 ЗДФИ.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпроса следва ли отчетническата длъжност и отговорността по ревизионен акт задължително да се скрепяват със задължения, произтичащи от длъжностната характеристика. Той е неотносим в случая, защото П. е заемала длъжността „счетоводител“ и като такава, с оглед възложените й трудови задължения и функции, се явява материалноотговорно лице; не е необходимо изрично в длъжностна характеристика да бъде вписано, че е такова лице и, че носи отчетническа отговорност.
Въпросът допустимо ли е при солидарна отговорност, произтичаща от ревизионно производство, установителният иск да се води само срещу единия длъжник и не следва ли другият такъв да участва задължително в процеса като другар, е без значение за правилността и допустимостта на обжалваното решение. Солидарните длъжници са обикновени другари и за участието им съдът не следи служебно; такова задължение той има само относно задължителните необходими другари. Кредиторът може да претендира цялото вземане само от един от длъжниците, поради което участието на другия няма значение и за основателността на иска му. Друг е въпросът, че в случая Благоевградският окръжен съд е признал за установено наред с ответника по иска и друго лице, неучаствало в процеса, че е солидарно задължено да заплати исковата сума. В тази му част решението няма обвързваща сила за неучаствалата страна по делото – сила на присъдено нещо се формира само между насрещните страни и техните правоприемници, като спрямо неучаствалите необходими другари. Правата и интересите на касатора Й. П. също не са засегнати – тя така или иначе дължи цялата сума по отношение на кредитора.
В заключение, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2094/12.04.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по в.гр.д. № 112/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: