3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1157
С., 19.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3998/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Т. Я., чрез пълномощник адвокат М. Димитрова Бургаска адвокатска колегия против въззивно решение № ІІ-14 от 07.03.2013 г. по гр. дело № 2406/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което семейното жилище находящо се в [населено място], съставляващо втори жилищен етаж от двуетажна с изба жилищна сграда на площ от 60 кв. м, представляващ самостоятелен обект, изграден в дворно място, съставляващо поземлен имот ІV-20, кв. 22 по плана на селото, ведно с ? идеална част от описаното дворно място, ведно с ? идеална част от избено помещение е предоставено за ползване на С. Е. Я..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя материалноправния въпрос – допустимо ли е да се предостави ползването на семейното жилище, собственост на единия от съпрузите, на съпруга – несобственик, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Поддържа, че поставеният правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представена съдебна практика на ВКС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, 1 ГПК.
Ответникът С. Е. Я. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че по поставения правен въпрос Върховният касационен съд е дал отговор с отменителното си решение по настоящето дело, което е задължително за въззивния съд в указанията по приложението на материалния закон. Представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 56 СК в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 56 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие с указанията на Върховния касационен съд по приложението на материалния закон дадените в отменителното му решение по настоящето дело, които са задължителни за въззивния съд, определил мерките относно ползването на семейното жилище в полза на съпруга собственик на имота, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца. В подкрепа на този извод съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 56 СК предвижда само в един случай, семейното жилище, което е собственост на единия съпруг да бъде предоставено на другия съпруг – ако упражнява родителските права и докато ги упражнява. В процесния случай семейното жилище е лична собственост на мъжа, а роденото от брака дете е навършило пълнолетие, поради което ползването следва да се присъди на собственика на жилището. В този смисъл са решение по гр. дело № 1774/2009г., четвърто г. о., ВКС и решение по гр. дело № 239/2009г., четвърто г. о., ВКС постановени по реда на чл. 291 ГПК.
Представените от жалбоподателката съдебни решения по гр. дело № 1364/2011 г., четвърто г. о., ВКС и гр. дело № 255/2010 г., четвърто г. о., ВКС дават разрешение на правни въпроси, различни от поставения и разрешен с обжалваното решение въпрос. С първото решение съдът е отговорил на процесуалноправния въпрос относно срока за въвеждане в брачния процес на претенция за ползване на семейното жилище, а във второто решение е даден отговор на въпроса – следва ли да се преценява здравословното състояние на съпрузите при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, като отговорите на поставените правни въпроси и крайният извод относно съпруга, комуто е предоставено да ползва семейното жилище са предопределени от конкретната фактическа обстановка, която за всеки отделен случай е различна, и която не е идентична с установената по настоящето дело.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката ще следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдебни разноски за настоящето производство на другата страна за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по договор за правна защита, направено искане и приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-14 от 07.03.2013 г. по гр. дело № 2406/2012 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА Я. Т. Я. да заплати на С. Е. Я. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ