3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
София, 02.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 458 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 158 от 02.02.2012 година по гр.д. № 2805/2011 година на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 83 от 09.05.2011 г. по гр.д. № 74/2011 г. на Видински окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Б. Е. Д. от [населено място] против Прокуратурата на Република България, [населено място]. Присъдена е сумата 3000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение. За да уважи претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че с постановление на В. районна прокуратура от 04.12.1998 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 282 НК; на 17.05.2001 г. е бил внесен обвинителен акт за извършени престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1 т.1, вр. с чл. 201, вр. с чл. 282 НК; с присъда от 2004 г. на Видински районен съд, потвърдена от Видински окръжен съд, ищецът е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения и му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е било отложено при условията на чл. 66, ал.1 НК; с решение от 09.01.2006 г. на Върховния касационен съд по н.о.х.д. № 990/2004 г., решението на окръжния съд е било отменено и делото върнато на въззивния съд, който е отменил присъдата на първоинстанционния съд и е върнал делото на районна прокуратура [населено място], а с постановление от 20.03.2008 г. на районна прокуратура [населено място] наказателното производство е било прекратено поради малозначителност на извършеното предвид степента на обществената му опасност. В резултат на около десет години незаконна наказателна репресия, ищецът е претърпял душевни страдания, изразяващи се тревога, притеснения; злепоставяне в обществото и невъзможност за професионална реализация. Прието е, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на обезщетение в размер на 3000 лева, присъдено на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от Прокуратурата на Република България чрез Софийска апелативна прокуратура. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.; с т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и с т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС предвид липсата на мотиви за наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Приложени са решения на Върховния касационен съд е на Софийски апелативен съд по искове с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ в подкрепа на довода за наличие на противоречива практика при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Ответникът по касационната жалба Б. Е. Д. не взема становище.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г и т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД. Съдът е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното в продължение на около десет години наказателно преследване; степента, в която незаконното обвинение, придружено с многократни разпити и явяване пред съдебни инстанции се е отразило на психиката на ищеца; върху социалния му живот и професионална реализация. В съответствие с т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС и при съобразяване с задълженията на въззивната инстанция при действието на ограничения въззив по процесуалния закон в сила от 01.03.2008 г., въззивният съд е изложил и мотиви относно причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените решения № 37 от 11.02.2009 година по гр. дело № 5367/2007 година на Първо гражданско отделение на ВКС; решение № 284 от 09.06.2009 година по гр. дело № 599/2008 година на Второ гражданско отделение на ВКС и решение № 783 от 30.06.2009 г. по гр.д. № 1110/2009 г. на Софийски апелативен съд обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им –при различна продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 158 от 02.02.2012 година по гр.д. № 2805/2011 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: