Определение №1157 от по гр. дело №676/676 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 676

гр. София ,29.11.2011г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 676 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.288 ГПК.
Апти М. Т. чрез пълномощника си адв.Вл.Д. е обжалвал въззивното решение на Окръжен съд Хасково № 76 от 06.04.2011г. по гр.д.№ 132/2011 г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Н. Апти Т. и Р. М. Т. са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Хасковския районен съд № 724 от 17.11.2010г. по гр.д. №1879/2010г., с което е отхвърлен иска на Апти М. Т. против Н. Апти Т. и Р. М. Т. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на 286/1057 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 77195.745.130 по кадастралната карта на [населено място] от 2006г.
В. съд е приел, че въз основа на договор за продажба , сключен с нот.акт № 107 / 1997г. ответниците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност парцел с площ от 215 кв.м. и парцел ХХІ с площ от 215 кв.м. в кв.638 по плана на [населено място] при неуредени регулационни сметки, които са били отредени за част от имот пл.№ 6348 с площ от 920 кв.м., , заедно с построената в този имот жилищна сграда. Въз основа на гласните доказателства съдът е приел, че от 1989г. до настоящия момент в имота живеят ответниците по делото. След продажбата през 1997г. те са завладяли целия имот като владението им е било непрекъснато,спокойно и необезпокоявано и е продължило повече от десет години до предявяане на настоящия иск. Те са застроили имота и владението им не е смущавано , включително и от ищеца, а през 2008г. са се снабдили с нотариален акт № 80, издаден въз основа на обстоятелствена проверка , с който са признати за собственици на 627/1057 ид.ч. от имота. По тези съображения е прието, че ищецът е загубил своето право на собственост върху неразпоредената идеална част от имота и неоснователно претендира предаване на владението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с други решения на съдилищата – решение от 02.07.2010г. по гр.д.№ 259/2010г. на Видинския окръжен съд, решение № 11 от 26.02.2010г. по гр.д.№ 83/2009г. на Районния съд [населено място], решение от 13.07.2009г. по гр.д.№ 2491/2009г. на Районния съд [населено място] и решение от 23.12.2010г. по гр.д.№ 343/2010г. на Районен съд [населено място], но за нито едно от тези решения, които по принцип са обжалваеми няма данни да е влязло в сила, следователно те не обосновават противоречива съдебна практика съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. Освен това посочването на съдебна практика без да е анализирана във връзка с тълкуване правна разпоредба, приложима за разглежданото дело и залегнала в решаващите мотиви на решението, което се обжалва, не е достатъчно за да обоснове приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, защото то е налице не при противоречиви крайни изводи на съда във връзка със сходни правни спорове , а при противоречиво разрешаване на конкретно формулиран правен въпрос, който не следва да покрива основанията за обжалване. В случая такъв въпрос не е формулиран. В изложението са развити доводи за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд , относими към съдържанието на касационната жалба по чл.281 ГПК, които не могат да служат и като основание за допускане на касационното обжалване, защото в производството по чл.288 ГПК не се проверява правилността на въззиното решение, а се извършва проверка за допустимост на касационното обжалване от гледна точка на критериите на чл.280 ал.1 ГПК, които са различни от касационните отменителни основания по чл.281 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково № 76 от 06.04.2011г. по гр.д.№ 132/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top