О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
София, 14.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 853/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. А. К.,Л. Е. К.,В. Т. Х. и Е. И. Х. против решение от 30.07.2010г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІ Б състав ,постановено по гр.д.№1348/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решене от 16.02.2004г. по гр.д.№10724/2002г. по описа на Софийски районен съд,48 състав и вместо него е постановено:Осъжда Г. А. К.,Л. Е. К.,В. Т. Х. и Е. И. Х. да предадат на В. К. П. владението върху описания в решението недвижим имот.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като цитирам:
„Направените в атакуваното решение изводи по приложението на член 70 и член 79 и член 108 от ЗС и член 1 ,член 2 и член 4 от ЗВСОНИ противоречат на съдебни актове постановени от съдилищата и на практиката на ВКС.Точното прилагане и точното тълкуване на материалноправни и процесуалноправни норми,касаещи наличието на предпоставки за реституция на основание член 1 от ЗВСОНИ,приложението на член 70 и 79 от ЗС,касаещо зачитането на изтекла придобивна давност по отношение на имоти,възстановени по реда на ЗВСОНИ и придобити от трети лица след влизане на закона в сила,както и приложението на разпоредбата на член 108 от ЗС са от значение за гражданското правораздаване и развитието на правото.”
В точка първа на изложението,след горепосоченото,касаторите,твърдят,че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на цитираната в същата задължителна съдебна практика на ВС на РБ,и на посочените решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,като се излагат доводи,във връзка с това,какво е приел за установено въззивния съд по делото и се твърди,че от събраните по делото доказателства,според касаторите,не е установено процесният имот да е отчужден по някой от законите,визирани в разпоредбата на член 1 от ЗВСОНИ,че същият съществува реално до размера в който е отчужден и че ищцата не е получила обезщетение за същия имот,поради което „същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос е за наличието на предпоставките за реституция на имота на основание член 1 от ЗВСОНИ и подлежи ли на реституция имотът без да са налице всички кумулативно предвидени законови предпоставки за това.”
В точка втора на изложението отново се твърди,че въззивното решение,противоречи на посочените и приложени решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК ,като се навеждат аргументи отново,че ищецът не се легитимира според касаторите като собственик на процесния имот и се сочи,че”същественият материалноправен въпрос е за предпоставките за уважаване на иска по член 108 от ЗС”.
В точка трета от изложението се излагат аргументи във връзка с твърденията на касаторите в процеса,за придобиване в условията на евентуалност на процесния имот от тях на основание давност и се излага какви фактически обстоятелства са били приети за установени по делото ,като неправилно и незаконосъобразно в тази връзка съдът е отхвърлил това им възражение,поради което считат,че ВКС не се е произнасял по същия или сходен казус ,по приложението на член 79 от ЗС и решаването на този въпрос е „от значение за гражданското правораздаване и развитието на правото и е основание за касационно обжалване по член 280 ал.1 т.3 от ГПК.”
Ответницата по касационната жалба В. К. П.,в писмения си отговор,счита че не са налице предпоставките на член 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,в изложението си по член 274 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите са длъжни да посочат правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който е обусловил решаващата воля на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Тава е така,защото проверката за законосъобразност на съдебния акт ще се извърши,едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване,при разглеждане на касационната жалба по член 290 ал.1 от ГПК.Касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му ,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираните по-горе посочени като материалноправни и процесуалноправни въпроси от касатора,същите всъщност касаят приложението на конкретни правни норми,а основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвидени в член 280 ал.1 от ГПК, не са свързани с приложението на закона.В изложението на касаторите се правят касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,като в подкрепа на същите се сочи съдебна практика на ВС и ВКС,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2010г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІ Б състав,постановено по гр.д.№1349/2010г. по описа на съшия съд.
ОСЪЖДА Г. А. К.,Л. Е. К.,В. Т. Х. и Е. И. Х. да заплатят на В. К. П. сумата 300 лева,разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: