О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
гр.София, 17.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3265 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.02.2013г. по гр.д.№15188/2012г. на ГС София, с което са отхвърлени и отхвърлен искове с правно основание чл.262, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – К. П. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът – [фирма], чрез процесуалния се придставител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл.262, ал.1 КТ, предявен от ищеца К. П. [фирма] за сумата от 30 154,77 лв. – възнаграждение за полагане на извънреден труд за периода 13.02.2009г. – 24.03.2011г., както и изцяло иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5 844,57 лв. – обезщетение за забава на главницата от 30 154,77 лв. за периода 01.03.2009 г. – 13.02.2012 г.
Въззивният съд е приел, че не е доказан извънреден труд по смисъла на чл.143 КТ и това е в тежест на работника, с всички допустими доказателства. Изложени са съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл.262, ал.1 КТ, положеният извънреден труд се заплаща със съответното увеличение, като разпоредбата на чл.143, ал.1 КТ дава легално определение на „извънреден труд”, като полагане на труд извън работното време по трудовия договор и то по разпореждане на работодателя или със знанието или без противопоставянето на последния или на съответния ръководител.
Установено е, че ищецът е работил по допълнителен трудов договор по смисъла на чл.111 КТ от 11.12.2007г. с ответника на длъжността „колектор” до 24.03.2011г., когато трудовото правоотношение е било прекратено. От гласните доказателства и експертизата е прието, че не се установява да са налице данни за документално отразяване на извънреден труд на ищеца, което, обаче, само по себе си не е основание да се приеме, че ищецът действително не е полагал извънреден труд, а доколкото това е фактическо положение не се установяват факти, че евентуалното полагане на 8 часа труд на ден при договорени 4 чеса е било по разпореждане на ответника или със знанието и без противопоставянето му. Съдът е приел, че в случая не се установява, че ищецът е работил 8 часа на ден, т.е. 4 часа над работното време, както и това да е ставало по разпореждане или със знанието или без противопоставянето на ответника, поради което е отхвърлил изцяло предявените искове.
В изложението по чл.284, ал.2 ГПК жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение въззивният съд е дал отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно кои са предпоставките, предвидени в нормата на чл.143 КТ, които са от значение за да се докаже извънреден труд, допустимо ли е доказване на извънреден труд със свидетелски показания, диапозитивна или задължителна норма е чл.267, ал.2 ГПК, каква е доказателствената сила на документ представен от работодателя пред трето лице и установяващ полаган от работника извънреден труд, а именно на допълнително споразумение към трудов договор за промяна на работното време и трудовото възнаграждение. Представя решение от 24.06.2011г. по гр.д.№1625/2010г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че полагането на извънреден труд се доказва със всички доказателствени средства е решение от 14.01.2011г. по гр.д.№1472/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е дадено тълкуване на двете хипотези на извънреден труд, уредени в разпоредбата на чл.143 КТ. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице хипотезите на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по така поставените от жалбоподателя въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на сочените от него основания – чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. На същите е даден отговор в задължителната практика на ВКС, намерила израз в посочените от жалбоподателя решения постановени по реда на чл.290 ГПК. В същата е прието, че извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или на овластено от него лице или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на овластеното лице, както разпорежда чл. 143, ал. 1 КТ. Посочва се, че при втората хипотеза, от страна на работника и по негова инициатива се полага работа в повече от установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане на работодателя или овластеното лице, като в този случай законът е придал на мълчанието на работодателя значението на съгласие с действията на работника и знанието на работодателя за полаган извънреден труд не се предполага. Приема се, че полагането на извънреден труд се установява с всички допустими доказателства – писмени и гласни, както е приел и въззивния съд в обжалваното решение.
Що се касае до поставения въпрос за това диапозитивна или задължителна норма е чл.267, ал.2 ГПК, то същия не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд не се е произнесъл, защото във въззивната жалба на К. П. не е правено искане за изслушване отново на свидетели или вещи лица. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това / в този смисъл е и даденото разрешение в т.1 на ТР №1/2009г. ОСГ ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2013г. по гр.д.№15188/2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: