О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
гр.София, 21.10.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4233 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.04.2015г. по гр.д.№17205/2013г. на ГС София, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, по които съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Б. П. С., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение е отхвърлил предявения от Б. П. иск по чл. 225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 09.03.2013г.-09.09.2013г. за разликата над 10280, 83 лева до 26 400 лева, а като е потвърдил също решение в останалата му част е отмененил като незаконно уволнението му, извършено със заповед № 170/08.03.2013г. на изпълнителния директор на банката, възстановил го е на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител упрлавление „ Администрация” в ЦУ на [фирма] и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер до 10280, 83 лева.
Установено е по делото, че ищецът – ответник по жалба, е уволнен на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в щата, считано от 07.03.2013г., от заеманата по безсрочен трудов договор длъжност, като решението за съкращаване на щатната длъжност на ищеца е взето на заседание на УС на банката от 07.03.2013г., на което е прието и решение на реорганизация на вътрешната структура на централното управление, съгласно което съществуващите до тогава отдел „Организация” и управление „Администрация” са обединени в дирекция „Организация и административно обслужване”, оглавявана от директор. В новосъздадената дирекция са прехвърлени всички съществуващи до тогава отдели в управление „Администрация” , които са общо 4 на брой, както и структурната единица „Складова база – Септември”, и отдел „Организация”, който е бил самостоятелен, извън управление „ Администрация”.
Съдът е изложил съображения за това, че съгласно Правилата за устройство и дейността на банката от февруари 2013г., управление „Администрация” наблюдава, анализира и контролира текущата експлоатация и поддръжка на сградния фонд, банковите съоръжения и инсталации, административно управленските разходи, както и всички други условия, необходими за нормалното функциониране на банката, а съгласно Правилата за устройство и управление на банката от юни 2013г., функциите на новосъздадената дирекция „Организация и административно обслужване” в ЦУ са: да организира и предоставя подържащите дейности, необходими за нормалното функциониране на банката, свързани със сградния фонд, автопарка, доставка на материали, документооборота и архива; управлението на наемите; изготвяне и изпълнение на стратегията на банката чрез структурирани проекти; планиране и спазване на бюджета, и функцията на единствен доставчик на дейности по организация и провеждане на тръжни процедури за всички нива на банката. От съпоставката между цитираните по – горе функции на управление „Администрация” и дирекция „Организация и административно обслужване” съдът е счел, че следва категоричен извод, че по съществото си те са еднакви Посочено е, че след като основната функция на структурното звено в рамките на банката остава същата и след реорганизацията му, то разширяването на предметния обхват на дейност на дирекцията (чрез добавяне на отдел „Организация” и създаване на отдел ”Доставки” ) явно не променя, изменя дейността, а само детайлизира конкретни нейни проявления.
Съдът е приел, че при съпоставяне на длъжностните характеристики по същността си дейността на „дирекцията” и на „управлението” са еднакви, поради което и основните трудови функции на техните ръководители не биха могли да се различават съществено – управленската компетентност се запазва – тя е все в сферата на осигуряването и поддръжката на материално техническата база на банката, запазват се и типа дейности в рамките на управленската компетентност – подготовка, планиране, организация, координация и контрол. Въззивният съд е приел, че основните трудови функции за длъжността на ищеца не са премахнати, а формират ядрото на задълженията за длъжността „директор” на дирекция „Организация и административно обслужване” в ЦУ, поради което съкращаването на щатната длъжност на ищеца е фиктивно и извършеното на такова основание уволнение е незаконно.
Като е взел предвид заключение на приета съдебно счетоводна експертиза съдът е уважил и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр.чл.225 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които следва да се обобщят до следните: как следва да се извърши преценката за наличие на реално съкращаване на щата, по какви критерии следва да се извърши същата, налице ли е трансформация на длъжности, обуславяща реално съкращаване на щата, когато се запазва ръководния характер на длъжността, но ръководството ще се осъществява с включване на нови обучителски и изпълнителски функции.Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя множество решения по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като даденото разрешение на правните въпроси от въззивния съд е в съответствие с практиката намерила отражение и в посочените от жалбоподателя. В практиката на ВКС се према, че от естеството на възложената работа следва дали при едновременно закриване и създаване на длъжности е налице реално съкращаване на щата, като естеството на работата може да се установява с всички доказателствени средства. Приема се, че ако съкратената длъжност е била от ръководно естество, а новосъздадената е свързана с пряка изпълнителска работа, не може да се приеме, че има идентичност между тези длъжности, независимо дали са представени длъжностните им характеристики. Посочва се, че когато съществен елемент от естеството на възложената работа за съответната длъжност са ръководни функции и тези функции са отпаднали поради съкращаване на ръководеното звено, то разкриването на нова длъжност с изпълнителски функции не може да обоснове извод за фиктивно съкращаване на щата.
Предвид тази практика съдът е приел, че в конкретния случай не е налице различие в естеството на работата, предвидена за двете длъжности.
Не налице и основание за допускане на касационното обжалване посочено в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разрешените от въззивния съд въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е налице безпротиворечива практика по този въпрос, нито съществуващата такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Не се излагат сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за това, че подбора следва да се извърши сред всички лица със сходни трудови функции, влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
На ответника по жалба не следва да се присъдждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.04.2015г. по гр.д.№17205/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: