3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 863 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Г. Г. като [фирма], [населено място] срещу определение № 751 от 03.04.2012г. по ч. гр. дело № 633/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 17.11.2011г. по гр. дело № 898/2005г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение заявеното с молба вх. № 103516/16.11.2011г. искане на ищца за освобождаване от внасяне на държавна такса по посоченото дело на СГС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението, моли същото да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и отменено. Поддържа становище, че едноличният търговец отговаря с цялото си имущество и като физическо лице, поради което следва да бъде освободен от плащане на държавна такса, тъй катко е на пределна възраст и от години не извършва дейност като едноличен търговец.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса по гр. дело № 898/2005г. на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК не намира приложение по отношение на едноличните търговци, тъй като същата визира физически лица, явяващи се страна в производството именно в това им качество, а не в качеството им на еднолични търговци.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въпросът за освобождаване на едноличния търговец от държавна такса е релевантен за делото.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 1 – т. 3 и т. 5, ал. 2 и чл. 84 ГПК, уреждащи освобождаване на ищеца от държавна такса, са достатъчно точни и ясни и не пораждат никакво съмнение, че същите не се отнасят до едноличния търговец. Налице е трайноустановена съдебна практика, съгласно която не е налице предвидена законова хипотеза за освобождаване от държавна такса на еднолични търговци. Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е относима само за физическите лица при наличието на изискванията от т. 1 до т. 7 на чл. 83, ал. 2 ГПК, но не и в случаите, когато действат в качеството им на еднолични търговци. Обстоятелството, че едноличният търговец отговаря с цялото си имущество и като физическо лице не обосновава извод за освобождаването му от внасяне на държавна такса на основание посочената процесуална разпоредба.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 751 от 03.04.2012г. по ч. гр. дело № 633/2012г. на Софийски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.