4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
С., 30.11.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
Като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 705/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от [фирма], представлявано от управителя О. С. К., чрез адв. Я. Д. Я., срещу въззивното решение № 33 от 25.02.2011 г. по в. гр. д. № 951/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация И. И. Ф. и Ф. А. Ф. считат, че касационната жалба е недопустима и не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 2543 от 29.07.2010 г. по гр. д. № 1221/2009 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени искове по чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС за ревандикация на 60/1 100 ид. ч. от УПИ ХV-243 от кв. 18 по плана на [населено място], върху които е разположен търговски обект – «кафе-сладкарница», и за премахване на същия обект.
По делото не е спорно, че РПК «Г.» е притежавала търговска сграда със зстроена площ 450 кв. м., включваща два магазина, ресторант и кафе-аперитив, застроена върху място, впоследствие отписано от книгите за държавните имоти. С няколко разпоредителни сделки страните по делото придобили собствеността върху урегулирания поземлен имот при квоти 923.53/1 100 ид. ч. за ищеца, сега касатор, и 176.47/1 100 ид. ч. за ответниците в режим на съпружеска общност, като ищецът притежава и два самостоятелни магазина и кухня, а ответниците – самостоятелен обект ресторант със застроена площ 176.47 кв. м. и търговски обект «кафе-сладкарница» със застроена площ 60 кв. м.
Твърди се в исковата молба, че след като ищецът е собственик на 923.53/1 100 ид. ч. от дворното място, то никой друг не би могъл да има повече от 176.47/1 100 ид. ч. от същото. Закупените с н. а. № 4/2009 г. от И. Фета /по време на брака му с Ф. Фета/ обекти заемат общо 236.47/1 100 ид. ч. от имота, при което положение е очевидно, че ответникът е разположил и владее без правно основание кафе-сладкарница със застроена площ 60 кв. м. Такъв обект не е продаден с н. а. № 57/2004 г. от кооперацията на праводателя на ответниците – първоначалния купувач А. И. М., а е изграден след закупуване на ресторанта и без съгласието на кооперацията, при което е разположен върху чужд имот и се владее без правно основание. Затова ищецът иска премахване на кафе-сладкарницата и ревандикация на заетите от този обект 60/1 100 ид. ч. от собствените на ищеца идеални части от мястото, както и обезсилване на н. а. № 4/2009 г. в частта относно продажбата на същия.
Въззивният съд приел, че притежаваните от страните в режим на обикновена съсобственост идеални части от мястото, при установените по делото квоти, не са поделени реално между съсобствениците, при което положение няма как и не може да бъде установено, че претендираните 60/1 100 ид. ч., върху които е построена кафе-сладкарницата, са собственост именно на ищеца. Ищецът обосновава неправомерните действия, осъществявани от ответниците, с твърдението, че обектът е разположен неправомерно върху чужд имот, но това обстоятелство не може да бъде изследвано, а и не са ангажирани доказателства с какво обектът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем притежаваното от него право на собственост върху поземления имот. Фактът, че площта на ресторанта и на сладкарницата надхвърлят закупените 176.47 ид. ч. от мястото, може да послужи за защита по друг съдопроизводствен ред. По тези съображения исковете са отхвърлени.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, съдържащо се в касационната жалба, касаторът сочи, че при разрешаването на спора съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и по тази причина са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи, че съображението на съда за отхвърляне на исковете е неправилно, тъй като законът и съдебната практика позволяват по реда на чл. 108 ЗС да се търси защита на идеални части от имот. Не е необходимо тези части да бъдат локализирани, тъй като това при съсобствеността е невъзможно. Достатъчно е обаче, по безспорен начин да се докаже, че наистина са собственост на ищеца. А този факт по делото е доказан както с нотариалните актове на страните, така и с приетата съдебно-техническа експертиза. Решението на Благоевградския окръжен съд в обратен смисъл предрешава въпроса за уважаване на иска по един незаконосъобразен начин и са налице предпоставките за допускане на жалбата за разглеждане по същество. Според касатора не може да бъде споделен и изводът на съда, че ищецът не е лишен от възможността да ползва правата си върху имота в пълен обем, защото те са в идеални части. Неправилно и незаконосъобразно е да се приеме, че при съсобственост всеки от съсобствениците може да заема площ колкото намери за добре и другият съсобственик да няма собственически иск за защита на правата си. Указанието на съда, че в данения случай може да се ползва друг вид закрила, не може да е основание за отхвърляне на иска.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на въззивното решение се изисква касаторът да посочи кой е определящият изхода на конкретния спор материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, както и да обоснове някоя от алтернативно предвидените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че представеното от касатора изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не може да обоснове допускане на жалбата за разглеждане по същество, тъй като на първо място не е конкретизиран правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда по исковете за защита на претендираното право на собственост, и на второ място – изложението се дублира с оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, а те не могат да се разглеждат в настоящия етап от производството – основанията за неправилност на решението и основанията за допускане на касационното обжалване са различни, подчинени са на различни цели и не се покриват по съдържание.
Ако се приеме, че поставеният от касатора въпрос е този за защитата на притежавани от съсобственик идеални части от поземлен имот, който се твърди да е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, то това би обосновало приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но с изложението не са представени влезли в сила решения, с които въпросът да е разрешен по друг начин. На това основание и съгласно указанията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната жалба не може да бъде допусната за разглеждане по същество.
Наред с това следва да се посочи, че според закона и трайната съдебна практика обемът права върху сградите и върху земята, върху която те са построени, не се обуславят взаимно, както и че собственикът на постройката може да не е собственик на целия или на идеални части от терена, върху който тя е построена. Поради това неоснователни са твърденията на касатора, че след като ответниците са собственици на 176.47/1 100 ид. ч. от поземления имот, то те не могат да притежават сграда върху имота с площ, по-голяма от тази квота. Безспорно е по делото, че заедно с посочената идеална част от земята ответниците са придобили и самостоятелни обекти от сграда – ресторант и кафе-сладкарница, подробно описани в н. а. № 4/2009 г. Ето защо владението на терена, върху който са изградени закупените обекти, е на правно основание и искът по чл. 108 ЗС се явява неоснователен. Като собственик на ресторанта, състоящ се от входно преддверие, зала, сепаре, бар-плот и миялно помещение, първоначалният приборетател по договора от 2004 г. – А. М., е могъл и е извършил, при наличие на съответните строителни книжа, промяна в предназначението на обекта, при което една част от кафе-сладкарницата е устроена извън обема на ресторанта – върху стълбището, осъществяващо подхода към ресторанта, със застроена площ 52.98 кв. м., а 22.09 кв. м. са приобщени от ресторанта. Впоследствие този обект, заедно с ресторанта и придобитата идеална част от земята, са прехвърлени на ответниците по делото. Обстоятелството, че ответниците притежават по-малка идеална част от земята в сравнение с площта на обектите в сградата, не обосновава поддържания от касатора довод, че разликата от сградите следва да бъде премахната по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС.
Предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също не е налице, тъй като не е обоснована от касатора, а и по приложението на чл. 108 и чл. 109, ал. 1 ЗС има утвърдена трайна съдебна практика. Не е налице противоречиво или неясно тълкуване, което да налага разглеждането на настоящия случай с цел отстраняването му и осигуряване на точното прилагане на закона и/или развитие на правото. Както се посочи, доводите на касатора се свеждат до оплакване за неправилност, което не е основание за допускане на касационно обжалване, а пороци на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.
На ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 33 от 25.02.2011 г. по в. гр. д. № 951/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на И. И. Ф. и Ф. А. Ф. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 400 /четиристотин лв./ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: