О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1158
София, 24.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1110/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „М” ООД, гр. С. чрез адвокат Е против въззивно решение на Софийски градски съд, VІ Д състав № 131/30.04.2009 г. по гр. д. № 22/2009 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 73-ти състав от 27.06.2008 г. по гр. д. № 28272/2006 г. в частта, с която е уважен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
С жалба е заявено и обосновано с конкретни оплаквания искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо или за отмяна на решението, като неправилно-незаконосъобразно и необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
Към жалбата е приложено изложение на основания за допустимост на касационното обжалване от адвокат Е, като пълнмощник на жалбоподателя. Посочени са основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с твърдение, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл неправилно по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /т. 1/, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Като особено съществен процесуален въпрос е посочено, че недопустимо и в нарушение на т. 8 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и определение № 61/3.06.92 г. на ВС, ІV г.о. съдът се е произнесъл за първи път по незаявено от ищеца основание относно съществуването на трудово правоотношение между страните. Като съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е посочен въпроса за прилагането на чл.195, ал. 3 КТ – от кой момент се счита наложено дисциплинарното наказание в случаите, при които дисциплинарно наказаното лице съзнателно създава пречки да му се връчи заповедта за уволнение. Счита се, че обжалваното решение е в противоречие с практика на ВКС по въпроса от кой момент се счита прекратено трудовото правоотношение при закъсняло връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение с позоваване на решение № 715/10.11.1988 г. по гр. д. № 599/88 г., ВС, ІІІ г.о. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие с т. 6 от ТР № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК по въпроса за приемане на доказателства от въззивната инстанция, когато те не са новооткрити.
За ответника по касация Д. Н. Б. ЕГН **********, жив. гр. С. чрез адвокат Л жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК, като взе предвид доводите на страните, Върховният касационен съд приема, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Твърдението за процесуална недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне от страна на съда „плюс петитум” по въпроса за съществуването или несъществуването на трудово правоотношение между страните /при непредявен инцидентен установителен иск/ съставлява основаниеза касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК. Това основание не е относимо към основанията за допустимост на касационното обжалване, които законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Изложението по т. ІІ по естеството си представлява оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон /чл.195, ал. 3 КТ/ с извода, че дисциплинарното уволнение на работника не се счита наложено при липса на доказателства, че заповедта за дисциплинарно уволнение е надлежно връчена на работника.
За да е налице основанието за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК трябва въззивният съд да се е произнесъл по принципен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание е налице при непоследователна и противоречива практика на ВКС или за преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС, или когато въобще липсва практика на ВКС по принципния въпрос. В случая касаторът само е посочил това основание, но не го е обосновал с противоречива или неправилна практика на ВКС. Въззивното решение по приложението на чл. 195, ал. 3 КТ е постановено в съответствие с практиката на ВКС. Посоченото определение на ВКС № 98/25.11.2008 г.не е относимо към процесния случай.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р ЕД Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д състав № 131/30.04.2009 г.по гр. д. № 22/2009 г. по касационна жалба от „М” ООД, гр. С. чрез адвокат Е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: