О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
София 21.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3843 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. А. Д. чрез адв.М. М. против решение № 98 от 30.03.14г.по в.гр.дело № 567/14г.на Кюстендилски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 349 от 11.07.14г.по гр.дело № 464/12г.на Кюстендилския районен съд.С него е отхвърлен иска,предявен от същата страна против С. П. Й. с правно основание чл.50 вр.с чл.52 ЗЗД за сумата от 9 000лв,предявен като частичен от общ размер 20 000лв,представляващи неимуществени вреди в резултат на заболяване от тежка форма на диабет с инсулинова зависимост,породено от нападение на куче на 2.01.09г.в [населено място],собственост на ответника.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК .Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба С. Й. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с влязло в сила съдебно решение, по предявен от Л. Д. иск против С. Й., й е присъдено обезщетение в размер на 1000 лв за претърпени неимуществени вреди,причинени от ухапване от куче,собственост на ответника на 2.01.2009г.След анализ на заключенията на назначените по делото съдебно-медицински експертизи съдът е счел,че същите не могат да обосноват,че заболяването на ищцата от инсулиново зависим захарен диабет с усложнения е възникнало в резултат от стреса,който е изживяла при ухапването от кучето на ответника и е отхвърлил иска като неоснователен.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства
Въпросът относно нарушението на чл.266 ал.1 ГПК при назначаването на допълнителна медицинска експертиза от въззивния съд не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Преценката дали да допусне експертиза с оглед защитната теза на ответника е на решаващия съд.Поставеният въпрос има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение,което не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между преживяния от ищцата стрес от нападението и ухапванията от кучето на ответника и настъпили у нея заболявания се отнася да преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това,че такава връзка не е установена по делото.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 98 от 30.03.14г.,постановено по в. гр.дело № 567/14г.на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.