Определение №1159 от 26.10.2011 по гр. дело №886/886 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
София, 26.10.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври двехиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 886/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. П. Д. ЕГН [ЕГН], живуща: [населено място], област Стара З. чрез процесуален представител адвокат М. В. против въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 48/9.03.2011 г. по гр. д. № 29/2011 г., с което е потвърдено решение на Казанлъшки районен съд № 593/26.11.2010 г. по гр. д. № 2330/2010 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от Т. П. Д. против ТП на НОИ, [населено място], филиал [населено място] – за признаване за незаконно дисциплинарно уволнение, наложено със заповед № 366/9.06.2010 г.; за възстановяване на предишната работа на длъжност „финансов ревизор” към сектор „Контрол по разходите на ДОО” и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 5089.36 лв.
С изложение по допустимостта на обжалването пред ВКС касаторът се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че е постановено в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос за законността на наложеното дисциплинарно уволнение, предвид спазването от работодателя на чл. 189, ал. 1 КТ. Позовава се на О. № 985/30.07.2009 г. по гр. д. № 620/2009 г., ІІІ г. о. и О. № 638/19.06.2009 г. по гр. д. № 735/2009 г., ІІІ г. о., копия от които са представени.
За ответника по касация ТП на НОИ, [населено място], филиал [населено място] не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалване пред ВКС.
С т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е разяснено по задължителен начин, че основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /обн., ДВ, бр. 59/22.07.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Конкретният случай не е такъв.
По поставения от касатора материалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл при спазване на практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в която не се включват определенията по чл. 288 ГПК.
Независимо от това въззивният съд е приложил законосъобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, като при извършения съдебен контрол е констатирал, че е налице съответствие между тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина и наложеното наказание.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав № 48/9.03.2011 г., постановено по гр. д. № 29/2011 г. по касационна жалба от Т. П. Д..
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top