3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
гр. София, 28.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 945 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. А. М. срещу определение № 1733 от 08.08.2012г. по ч. гр. дело № 2587/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 16.05.2012г. по гр. дело № 16373/2011г. на Софийски градски съд, ГК, І-3 състав в частта, с която не е прието за разглеждане по висящия процес направеното от ответника по спора възражение за прихващане с дължими суми от ищеца по наемно правоотношение и е прекратено производството по ч. гр. дело № 2587/2012г. на САС.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за неправилност на изводите на Софийски апелативен съд, поради което моли определението да бъде отменено и да бъдат дадени указания на СГС да приеме за разглеждане предявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане с дължими суми от ищеца по делото. Частният жалбоподател сочи основания за допускане на касационно обжалване на определението на САС.
Ответниците [фирма], [населено място] и В. Б. С. от [населено място] не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на определението на САС не следва да се обсъждат, тъй като определението подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на основание чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 16.05.2012г. по гр. дело № 16373/2011г. на Софийски градски съд, ГК, І-3 състав в частта, с която не е прието за разглеждане по висящия процес направеното от ответника по спора възражение за прихващане с дължими суми от ищеца по наемно правоотношение, въззивният съд е приел, че същата е недопустима поради това, че определението, с което се оставя без уважение молба, обективираща възражение на ответника за прихващане, т. е. определението, с което не се приема за разглеждане по висящия процес възражение за прихващане, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като няма характер на преграждащо, нито обжалването му е предвидено в закона изрично.
Определението на въззивния съд е правилно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението, с което възражението за прихващане на насрещно вземане не се приема за разглеждане във висящото исково производство, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск, нито обжалваемостта на този съдебен акт е предвидена в ГПК. Пътят на съдебна защита относно вземането, което ответникът има срещу ищеца, не се прегражда и не се нарушават правата на никоя от страните относно това вземане, тъй като ответникът би могъл да заяви претенцията си с отделен иск в отделно производство. Предявяването на възражение за прихващане на насрещно вземане цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Уредената правна възможност за предявяване на възражение за прихващане и разглеждането му с първоначалния иск по вече висящ между страните исков процес е допустим от закона способ за правна защита на първоначалния ответник, но доколкото в ГПК законодателят не е регламентирал изрична обжалваемост на определението за неприемане за разглеждане на възражението за прихващане с частна жалба, то не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК. Въпросът доколко правилно е процедирал първоинстанционният съд като не е събрал доказателства и не е обсъдил възражението за прихващане, подлежи на изследване във въззивното производство при обжалване на решението, но не и в производство по частна жалба срещу определението, с което не е прието за разглеждане възражение за прихващане.
Инвокираните от частния жалбоподател доводи за неправилност на изводите на СГС не следва да бъдат обсъждани, тъй като касаят правилността на първоинстанционното определение на СГС, но не и правилността на определението на САС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1733 от 08.08.2012г. по ч. гр. дело № 2587/2012г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.