О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1159
София, 22.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1075 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Ч. против решение № 53/09.04.2009г., постановено по гр.д. № 36/2009г. на Смоленски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 127:27.06.2008г. по гр.д. № 144/2007г. на РС Ч. с което са отхвърлени исковете, предявени от нея по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване за установено, че О. Ч. притежава правото на възстановяване на собствеността върху ревир Х. общински гори с площ 14249 дка, ревир В. общински гори /Студенец/ с площ 9462,4 дка, ревир З. общинска гора 1686,1 дка, състояща се от общинска гора “студената вода” с площ 1161 дка, общинска гора “Т” с площ 418,5 дка и общинска гора “ “Св. Вартоломей” с площ 106,5 дка, за общински гори в землището на с. О. с площ 5765,169 дка и общинска гора в ревир М. с площ 6807,553.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесните земи не са били собственост на О. Ч. , а са й били предоставени за ползване от държавата, т.е. били са балталъци, които съгласно пар.5, ал.1 от ЗВСГЗГФ не подлежат на възстановяване..
В касационната жалба се навеждат доводи за нарушение на материалния закон – Закона за изменение и допълнение на Закона за продажба на някои държавни гори в С. околия от 19.03.1911г. /ЗПНДГ/СО, приет от ХІХ НС, утвърден с Ц. указ № 1 от 15.02.1923г. /ДВ бр. 247/1923г. Навеждат се оплаквания и за нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на декларациите за непокрити имоти в емлячните регистри и за необоснованост.
Основният правен въпрос, формулиран в касационната жалба и изложението към нея е следния: с разпоредбата на пар.1 от ЗИД ЗПНДГСО, с който е изменя чл.1 ал.1 от същия със съдържание “Горите които се експлоатиран като общински и училищни се отстъпват на досегашните ползуватели без заплащане” прехвърля ли правото на собственост от държавата на общините ex.lege. Според касатора тази норма е неясна и се нуждае от тълкуване, защото по нея няма практика.
Ответниците по касация Р. д. по г. и Д. г. с. С. оспорват жалбата и допускането й до касация, тъй като поставения въпрос е ирелевантен за спора. Съществено е, че г. имат статут на балталъци в писмените документи, а за такива земи не се признава правото на възстановяване, съгласно действащата сега редакция на пар.5, ал.1 от ЗВСГЗГФ.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба спорен правен въпрос е по тълкуването на пар. пар.1 от ЗИД ЗПНДГСО, с който се изменя чл.1 ал.1 от същия и е с ново съдържание “Горите които се експлоатиран като общински и училищни се отстъпват на досегашните ползуватели без заплащане”. Тази норма е отменена с пар. 11 от ЗИД на същия закон от 1927г. /ДВ бр. 4701.07.1927г. Въпросът е дали тя с еднократното си действие е довела до трансформиране на правото на ползване на общините върху държавни земи в право на собственост за тях. Според касатора, отговорът на този въпрос определя дали предоставените за ползване от стари времена гори на общините ще се приемат за балталъци, които не подлежат на възстановяване, или за гори, собственост на общините.
Според чл.1, ал.2 от Закона за г. от 1904г. /ДВ бр. 68/01.04.1904г./ общинските гори биват два вида: гори, които са или отстъпени от древно време на някой град или село за вечно ползуване (балталъци) и гори, които съставляват частни имущества на общините. Със закона за г. от 1922г. /ДВ бр. 24/03.05.1922г. общинските гори са определени като вид обществени и биват три вида: 1.които са отстъпени от древно време, 2 които по настоящия закон се отстъпват на някои градове, села и махали за вечно ползуване (балталаците), както и 3. гори, които са придобити като частни имоти от населените места. Следователно за общински се третират не само гори, собственост на общината, но и тези, върху които й е предоставено вещно право на ползване, т.е. понятието “общински гори” не кореспондира на право на собственост на общините върху тях. Затова с нормата на пар.5 от ЗВСГЗГФ в последната му редакция /Изм. – ДВ, бр. 13 от 2007 г./ е предвидено в ал.1, че “не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на г. (обн., ДВ, бр. 71 от 1948 г.; изм., бр. 270 от 1950 г.; отм., Изв., бр. 89 от 1958 г.), в т. ч. „балталъци“,“къшлаци“ и „яйлаци“, а в ал.2 от същия текст – че “този закон не се прилага за лица, на които от държавата са отстъпени гори и земи за вечно ползване. За предоставянето на балталъци на общините е предвидена специална процедура в чл. 18 от ЗГ от 1922г., т.е. статута им на такива и границите не подлежи на тълкуване, а се определя с акта за отстъпване. Законът за г. от 1925г. /ДВ., бр. 124 от 1.09.1925 г., в сила от 1.09.1925 г., отм., бр. 71 от 27.03.1948 г./ съдържа аналогична уредба относно характера на общинските гори като обществени, и двете им разновидности – отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване /балталъци/ и гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините. Първите се стопанисват за сметка на общината / чл. 92/, а чл. 200 и чл. 204 предвиждат обезсилване на актове за отстъпване на балталъци, ако не е спазен реда за това и отпадане на статута на такива на съответните гори.
Със ЗПНДГСО се предвижда възможност държавни гори в изброените населени места от С. околия да се продават на досегашните яйлякопритежатели. Общинските земи в изброените села са изрично изключени. Въззивният съд правилно е приел, тълкувайки нормата, че с изменението на чл.1 ал.1 от 1923г. на ЗПНДГСО не се предвижда безвъзмездно преминаване на държавни гори, върху които е предоставено правото на ползване в собственост на общината по силата на закона. Ако тази норма е имала подобно автоматично действие, то всички гори, предоставени от държавата за ползване от Общините в С. околия биха станали общинска собственост. Проследената по-горе правна уредба обаче опровергава този извод, защото преди влизане в сила на това изменение на закона /през 19222г./ а и след това / 1925г./ законодателят урежда подробна процедура за отстъпване на балталък от държавата и възможността той да бъде отнеман. От действието на двата закона за г. от 1022г. и от 1925г. не е изключена територията на С. околия. В чл. 199 от ЗГ от 1925г. е уредена единствено за частни лица възможността да придобият правото на собственост върху балталъци до 50 дка, ако са ги завладели до 1903г., т.е. до влизане в сила на Закона за г. от 1904г./ДВ бр. 68/01.04.1904г./, уреждащ за първи път статута на отстъпени от древно време на някой град или село за вечно ползуване гори като балталъци
Със изменението на ЗПНДГСО от 19927г. /ДВ бр. 4701.07.1927г. законодателят е отменена изменената норма на чл.1, ал.1 от ЗПНДГСО и е уредил стопанисването на държавните гори, включително и чрез създаване на държавни горски стопанства.
При проследяване на тази правна уредба се налага извода, че и при действието на чл.1, ал.1 от ЗПНДГСО в редакцията му от 1923г. в Станимащшка околия са останали гори със статут на балталъци. Това и буквалното съдържание на нормата мотивират настоящата инстанция да приеме за правилно тълкуването на въззивната инстанция на този текст.
Доказателствата по делото също потвърждават този извод, защото от тях е видно, че и към 1940г. претендираните гори в с. В. са със статут на “предоставени за вечно ползване от държавата в първите години на свободния политически живот” и са приети за балталъци. Същото се установява и от общото описание за г. , записани като общински в с. М.., за с. О., за гората в с. Х.. В тези представени от ищеца документи, г. , предмет на иска са описани като балталъци към 1940г., а това означава, че не са били собственост на О. и не подлежат на възстановяване, съгласно пар.5 от ЗВСГЗГФ. Декларациите за непокрити имоти за от преди 1940г. Те са изходящи от самите селски общини документи, които се опровергават с официални писмени доказателства, установяващи че претендираните гори към 1940г.съставляват балталъци. Затова крайният извод, че не подлежат на възстановяване е съобразен с практиката по приложението на чл. 13, ал.2 във вр. с пар.5 от ЗВСГЗГФ.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Цитираната от касатора правна норма не разрешава предмета на спора, поради което не се налага създаване на трайна практика по прилагането й.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 53/09.04.2009г., постановено по гр.д. № 36/2009г. на Смоленски окръжен съд по касационна жалба, подадена от О. Ч. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: