О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1159
гр.София,21.12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 927/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Д. С. Н. и Н. М. Н. от гр. В. са подали касационна жалба вх. № 2* от 03.07.2009 год. срещу въззивното решение № 768 от 01.06.2009 год. по в.гр.дело № 1803/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2* от 26.06.2008 год. по гр.дело № 1350/2008 год. на Варненския районен съд, 7-ми състав и молителите са осъдени да предадат на основание чл.108 ЗС на З. Я. В. и Б. Я. В. от с. Т., Варненска област владението върху УПИ № V-8 в кв.840 по плана на 16-ти микрорайон на гр. В., ул.”В” № 18, целият с площ 377 кв.м., ведно с изградената в него едноетажна къща с площ 57.49 кв.м. и паянтов гараж с площ 16.80 кв.м., при граници на мястото: УПИ V-7, ул.”Т”, УПИ ІV-9, ул.”В”, равни идеални части от които В. придобили по наследство от Я. В. К. , а последният от своя страна чрез делба и възлагане в дял наследяване, а върху мястото – с договори за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл.35, ал.2 от Закона за общинската собственост, решение на Общинския съвет В. № 4786/16.03.2007 год. и заповеди на кмета на Община В. №№ 1* и 1589 от 18.05.2007 год. С въззивното решение на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е бил отменен нотариален акт № 1* т.ІІІ, рег. № 3* нот.дело № 597/2007 год. от 11.12.2007 год., с който Д. С. Н. е била призната за собственик по наследство на едноетажна къща с гараж, цялата с площ от 42 кв.м., ведно с правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 377 кв.м., съставляващо УПИ № V-8 в кв.840 в 16-ти микрорайон на гр. В..
П. се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като основание за допускане касационно обжалване се сочи процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: въззивният съд дал избирателно вяра на свидетелите на едната страна, без да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни /с позоваване на решение № 70 от 03.11.1980 год. по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК на ВС/, както и материалноправен въпрос – началната дата на придобивната давност, който също бил решен в противоречие с практиката на ВКС /с позоваване на решение № 414 от 13.06.2002 год. по гр.дело № 18/2002 год. и решение № 503 от 08.07.2005 год. по гр.дело № 195/2005 год. І г.о./. Поддържа се, че и двата въпроса са от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация З. Я. В. и Б. Я. В. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въззивният съд е приел, че ищците са придобили собствеността върху едноетажната къща на основание договора за отстъпване право на строеж от 27.12.1965 год., съдебната спогодба от 14.01.1982 год. по гр.дело № 4065/1981 год. на Варненския районен съд и по наследство от починалия на 27.10.1997 год. техен баща Я, а върху дворното място – с договорите за покупко-продажба с Община В. от 14.08.2007 год., сключени на основание чл.35, ал.2 ЗОС, заповедите на кмета на същата община №. и 1589 от 18.05.2007 год. и решението на общинския съвет- В. № 4* от 16.03.2007 год. По отношение на паянтовия гараж от 16.80 кв.м. съдът е приел, че е постройка на допълващо застрояване /чл.41 и сл. ЗУТ/ в урегулиран поземлен имот и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и не може да се придобива самостоятелно на каквото и да е основание, а по силата на приращението – чл.92 ЗС става собственост на собствениците на дворното място и го следва.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответниците /сега касатори/ за придобиване на процесния имот по давност. Прието е, че на практика по делото не е имало спор, че до 21.08.2007 год. дворното място е било държавна собственост и придобиването му по давност е било изключено за целия период, визиран от ответниците/касатори/-от 20.05.1968 год. до 18.02.2008 год. /деня на предявяване на иска/. Съдът се е позовал на § 1 от Закона за допълнение на закона за собствеността /изм. – ДВ, бр.105 от 2006 год. и бр.113 от 2007 год./, според който давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2008 год. По отношение на сградата с площ 57.49 кв.м. окръжният съд е приел, че наследодателят на ответниците/касатори/ С. Х. М. е бил допуснат от Я. В. К. да ползва имота без наем, за да го пази, при което упражняваната фактическа власт от М. и от неговите наследници представлява държане. Според въззивния съд, ответниците/касатори/ не са предприели конкретни действия, които да са били насочени срещу собственика и да показват несъмнено, че отричат правата на последния и владеят само за себе си.
Обстоятелството, че само ответниците/касатори/ ползват имота през процесния период, според окръжния съд не е било спорно между страните, но в показанията на свидетелите на ответниците-касатори нямало изявление, че знаят тях като собственици. Възпроизведени са показанията на свидетелите К на имота. Първият от тях заявил, че помни при строежа на тяхната къща баща му ходил да говори с Я. В. в с. Т. и да иска съгласие от него, а вторият свидетел заявил, че не знае чия е собствеността на къщата.
Следователно, въззивният съд не е приел, че показанията на свидетелите на касаторите са недостоверни, за да излага съображения защо не им дава вяра, както е посочено в решение № 70 от 03.11.1980 год. по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК на ВС.
Представеният в заседанието на първата инстанция на 15.04.2008 год. препис от частен писмен договор от 20.05.1968 год., с който Я. В. К. продал на С. Х. М. половината от дворно място с площ 377 кв.м. и една стая от застроената в него сграда срещу продажна цена от 2 300 лева, въззивният съд е изключил от доказателствата по делото с оглед изявлението на процесуалния представител на ответниците/касатори/, че не разполагат с оригинала на същия. Предвид възражението на ищците, че документът е бил оспорен от тях още пред първата инстанция в заседанието на 15.04.2008 год., въззивният съд с определение от 08.12.2008 год. е задължил ответниците/касатори/ в едномесечен срок да представят оригинала от частния писмен договор. Предвид на това, като не е обсъждал договора, като доказателство, вкл. и относно началния момент на твърдяната придобивна давност, въззивният съд не е разрешил процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с представеното решение № 503 от 08.07.2005 год. по гр.дело № 195/2005 год. І г.о.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, каквато би била налице ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
В обобщение, не следва да се д опуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 768 от 01.06.2009 год. по в.гр.дело № 1803/2008 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх. № 2* от 03.07.2009 год., подадена от Д. С. Н. и Н. М. Н. от гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: