1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 1.02. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 848 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. К. К. от[населено място], чрез пълномощника си адв. Д. М. А. от АК-П., против въззивно решение № 103 от 25.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2681/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е оставено в сила решение № 1440 от 02.06.2009 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 1526/2009 г., е уважен предявеният от Стоил Д. А. от[населено място], П. област, срещу И. К. К. от[населено място], иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, за сумата от 4200 лв., представляваща дадени в заем и невърнати пари.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният с правно основание чл. 240 ЗЗД иск, съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, като е посочено основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният правен въпрос е свързан с преценката на съда за достоверност на свидетелски показания, изходящи от лице, което би могло да бъде заинтересовано от последващо развитие на делото.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателката е представила съдебно решение от 14.05.2003 г. по гр. д. № 4123/2002 г. на ІV Б отд. на СГС, оставено в сила с решение по гр.д. № 1773/2003 г. на ІІ ТО на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, Стоил Д. А., чрез повереника си адв. Й. Р. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл.280, ал. 1 ГПК за допускане до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск по чл. 240 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е установено наличието на заемно правоотношение между страните, по силата на което ответницата е получила от ищеца общо 4200 лв. дадени в заем, които същата не е върнала.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а съгласно разрешението, дадено в т. 2 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това са постановленията на Пленума на Върховния съд, тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, както и решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е представено посоченото по-горе влязло в сила съдебно решение на СГС като въззивна инстанция, което в случая безспорно се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателката изложение за допускане на касационно обжалване съдържа изведен правен въпрос, свързан с преценката на събрано по делото гласно доказателство, но този въпрос в случая не е от значение за изхода на спорното право. Това е така, защото не са представени доказателства за заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, изразяващи се в конкуренцията им с други свидетелски показания или писмени доказателства. Поради това следва да се приеме, че липсва изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, който да е решаван противоречиво от съдилищата. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Евентуалната неправилност на съдебната преценка на събраните по делото доказателства би било основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалваното решение като неправилно поради необоснованост, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава касаторката, твърдейки че обсъждането на въпроса за евентуалната заинтересованост на даден свидетел от изхода на спора, е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В конкретния случай релевантните правни норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а съдебната практика е постоянна и еднозначно категорична относно преценката на свидетелските показания, извършвана при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК/аналогични на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм.//, като обстоятелствата, обосноваващи предубеденост, респ. заинтересованост на даден свидетел, следва да се установяват в хода на процеса и са в доказателствена тежест на страната, която ги твърди. В този контекст въззивното решение е постановено в съответствие както с нормите на процесуалния закон, така и с константната съдебна практика по прилагането им.
При този изход на делото, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 25.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2681/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 4781 от 24.02.2010 г. на И. К. К. от[населено място].
ОСЪЖДА И. К. К. от[населено място] да заплати на Стоил Д. А. от[населено място], област П., направените разноски за настоящата инстанция в размер на 800/осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: