O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 12.03. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от десети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 714/
2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба / наименувана молба за преглед по реда на надзора/ вх. № 11512/ 28.10.2015 г. на Т. Г. И.
срещу определение № 575 от 16.09.2015 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч.гр.д. № 1165/2015 г. за оставяне без разглеждане на молба за отмяна на определение.
Жалбоподателката поддържа нищожност на атакуваното определение с довод за неприложимост на новия ГПК, поради това, че е поискана отмяна на инстанционен съдебен акт, постановен по дело, започнало пред първа инстанция през 2006 г по реда на ГПК ( отм.). Иска се прогласяване на нищожността и съответно отмяна на акта, предмет на молбата за отмяна.
Ответниците по частната жалба не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира жалбата допустима- подадена е в срок от надлежна страна срещу преграждащ производството по отмяна съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на жалбоподателката, в обжалваното определение съставът на ВКС, IV –то г.о. е приел, от една страна, че тя е насочена срещу определение, което не туря край на производството по делото, така не подлежи на контрол чрез извънредния извънинстанционен способ по чл. 303 и сл. ГПК. Като второ допълнително основание за оставянето и без разглеждане, от друга страна е приел наличието на неотстранена в дадения от съда срок нередовност, а именно липса на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, която нередовност страната не е могла да поправи с уточнението си от 20.08.2015 г.
Решаващият извод на състава на ВКС в диспозитива на атакувания съдебен акт се споделя от настоящия състав, като съображенията за това са следните:
Видно от данните по делото Т. И. е подала чрез Софийски районен съд молба вх. № 1056425/08.06.2015 г. за отмяна на определение № 277 от 22.04.2015 г. на ВКС, IV –то г.о. по ч.гр.д. №1165/ 2015 г., с което е потвърдено определение от 14.01. 2014 г. на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 17063/ 2013 г. за оставяне без разглеждане на частна жалба срещу определение от 19.12.2012 г. на Софийския районен съд по гр. д. 17464/2006 г., с което е възобновено производството и делото е насрочено в открито съдебно заседание.
Към първоначалната молба за отмяна впоследствие са представени допълнително две уточняващи молби. Първата е вх. № 1058011/ 10.06.2015 г. по инициатива на страната и е депозирана пред районния съд. Втората уточнителна молба е вх. № 9323/20.08.2015 г. и е депозирана пред ВКС, като съд по отмяната, в изпълнение на негови указания от 13.07.2015 г. до молителката в едноседмичен срок да уточни основанието за отмяна и представи точно и мотивирано изложение. Указанията са съобщени, видно от отрязъка на съобщението, лично на страната на 14.08.2015 г.
Както в първоначалната, така и в допълнително представените молби, молителката не успява да мотивира никое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Тя сочи, но формално, чл. 231, ал.1 б. „а“, б. „б“ и б. „в“ ГПК ( отм.) като основания за отмяна по отменения процесуален закон, чието приложение поддържа и в молбата за отмяна, и в настоящата частна жалба. По същество обаче развива доводи за нищожност на редица съдебни актове постановявани в различните инстанции по образуваното пред Софийския районен съд гр. д. № 17464/2006 г., както и излага твърдения за ненадлежно представляване на насрещната страна в процеса, което по никакъв начин не може да обоснове основание за отмяна в нейна полза. В тази връзка констатациите на състава на ВКС в обжалваното определение, че нередовността не е отстранена, са правилни. Неотстранената в дадения срок нередовност от своя страна е достатъчно основание за недопустимост на молбата за отмяна.
Изводът, че определение № 277 от 22.04.2015 г. на ВКС, IV –то г.о., не подлежи на отмяна, по същество е правилен. Настоящият състав обаче счита, че то не подлежи на отмяна, не като акт, който не туря край на производството, а като акт, който не разрешава по същество материално-правен спор в рамките на исковото състезателно производство, така не се ползва със сила на пресъдено нещо, каквито са решенията, нито е от категорията определения, които по предмет и последици, се доближават до посочения вид решения. На отмяна като извънреден способ за контрол подлежат само определения, които по предмет и последици се доближават до решенията – формират или са скрепени със сила на пресъдено нещо. Такова например е определението за разноски, което разрешава материално-правния спор за безвиновната отговорност за разноски. От определенията турящи край на производството, на отмяна подлежи единствено влязлото в сила определение за прекратяване на делото при направен отказ от иска, тъй като съдържайки в себе си признание на ищеца, че искът му е неоснователен, отказът от иска не просто десезира съда, но и преклудира възможността за повторното му предявяване, в т. ч. преклудира фактите, на които е бил основан искът и така се ползва със сила на пресъдено нещо, правейки спора между страните непререшаем.Негодността на акта да бъде предмет на производството по отмяна, сама по себе си също е достатъчно основание за недопустимост на молбата за отмяна и оставянето и без разглеждане.
Доводите на жалбоподателката за нищожност на обжалваното определение поради неправилно приложен процесуален закон и ред са несъстоятелни. Съгласно пар. 12 ПЗР на ГПК, само делата образувани по молби за отмяна, постъпили в съда до 01.03.2008 г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. За молбите за отмяна подадени след посочената дата, какъвто е и настоящият случай, приложим е сега действащият ГПК по правилото, че процесуалната правна норма има незабавно действие и се прилага към всички висящи производства, от което правило с пар. 12 ПЗР на ГПК е предвидено изключение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 575 от 16.09.2015 г. на ВКС, IV- то г.о. по ч. гр.д. № 1165/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: