О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 12.03.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 661 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Г. Б., обжалва с касационна жалба в срок въззивното решение от 4.11.2015 год. по гр. д. № 287/2015 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 10.07.2015 год. по гр. д. № 1341/2014 год. на Севлиевския районен съд. С него касаторът е осъден да предаде на собственика [фирма], [населено място] владението върху едноетажна масивна сграда-склад Г. с идентификатор 65927.502.5070.3 в [населено място], ул. З. и., със застроена площ 84 кв. м.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на извода относно неоснователност на възражението му за придобиване на собствеността върху сградата по давностно владение в продължение на повече от десет години с искане за неговата отмяна, като се постанови друго решение по същество на спора, с което искът бъде отхвърлен. Касаторът претендира и направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантните за извода на съда материалноправни въпроси, касаещи придобиване на правото на собственост по давностно владение и в частност предпоставката на закона за това от субективна страна, изразяваща се в намерение да се държи вещта като своя, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Поставен е и въпросът: Кои действия на невладеещия собственик прекъсват течащата в полза на владеещия несобственик придобивна давност, позовавайки се на противоречие в произнасянето със задължителна съдебна практика – решения на ВКС по чл. 290 ГПК.
Ищецът [фирма] не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният срещу касатора ревандикационен иск е уважен, въззивният съд приел, че ищецът е собственик на спорния имот на основание преобразуване и приватизация на търговското дружество ищец, при приложението на чл. 17а ЗППДОбП /отм./, а ответното дружество е в имота без да има основание за това с оглед неоснователността на възражението му за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение от 2000 год. до предявяването на иска. Съдът приел, че упражняваната фактическа власт върху сградата от 2000 год. не е достатъчно основание за настъпване правните последици на придобивната давност в полза на ответното дружество, тъй като същото не е демонстрирало по никакъв начин, че упражнява право на собственост. Още към 2000 год., когато е придобило имота, в който сградата е построена, ответното дружество е знаело, че тя е чужда собственост, в подкрепа на което е признатият факт за неплащане на данъците и невписването й като материален актив в отчетите си. Не се установява и наличие на явно владение доколкото поставената от ответника охрана не е демонстрация на владение върху спорната сграда, тъй в същия двор той е имал други сгради, т. е. не е налице упражняване на фактическа власт по начин, че всеки заинтересуван да може да научи за нея. Освен това през 2006 год. собственикът е подал жалба в прокуратурата, с което е упражнил правото си на защита на вещното си право, а оттогава до предявяването на иска не е изминал период от 10 години.
Следователно, произнасянето по въпроса за липсата на предпоставките на придобивната давност, като придобивен способ, поддържан от ответника по иска – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за основателност на иска за собственост. Произнасянето по този въпрос от въззивния съд противоречи на съдебната практика, на която се е позовал касаторът, относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за което законът е въвел и презумпцията по чл. 69 ЗС. Налице е релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по втория материалноправен въпрос, свързан с действията, които прекъсват придобивната давност, между които не е подаване на жалба до прокуратурата /Р 376 по гр. д. № 260/12 год. I г. о. ВКС/, поради което и въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 212 от 4.11.2015 год. по гр. д. № 287/2015 год. по описа на Габровския окръжен съд, по подадената от [фирма], чрез пълномощника му адв. Г. Б., касационна жалба против него.
Указва на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 57.75 лв. /петдесет и седем лева и 75 ст./, след което делото се докладва на председателя на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: