3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
С., 13,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 204/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и М. П. П. от [населено място] против решение №217 от 20.10.2011г. по гр.д. №314/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество са изложени доводи за правилност на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторите са възпроизвели текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Отправили са искане за отмяна на решението поради това, че е неправилно, като лаконично е посочено, че изводите на съда противоречат на установените факти, а предявения иск е неоснователен. Също така лаконично е заявено, че ВАпС е „решил в противоречие с практиката на ВКС по чл.99, ал.1, 2 и 3 от ЗЗД” и се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по чл.304 ЗЗД. Отново е отправено искане за отмяна на решението и за допускането му до касационно обжалване. Други доводи не са развити, приложени са множество съдебни актове.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на касационно обжалване. Те не са формулирали материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда. Липсата на такъв въпрос обосновава самостоятелен извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК /доколкото това основание е възпроизведено текстово от страната/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Касаторите не обосновават такъв довод, тъй като те не са приложили релевантна практика – съобразно приетото с т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г., определенията на ВКС по чл.288 ГПК, както и решенията на съдилищата, за които не е установено да са влезли в сила, а са подлежащи на инстанционен контрол не обективарт съдебна практика, поради което са ирелевантни спрямо основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това и предмета, разглеждан в приложените актове няма никаква относимост към настоящето производство. Не са развити, също така и доводи свързани с другите основания на чл.280, ал.1 ГПК, а и не е поставен правен въпрос.
Следователно, с оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 550лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №217 от 20.10.2011г. по гр.д. №314/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] и М. П. П. от [населено място] да заплатят на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 550лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: