О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
[населено място], 13.02.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№2427/2013г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1ГПК, образувано по касационна жалба на В. С. Н., чрез пълномощника адв.С. Д., срещу решение №22 от 8.02.2013г., постановено по в.гр.дело №610/2012г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение. С решението е отхвърлен предявения от касатора Н. иск по чл.240 ЗЗД срещу Т. Д. П. за сумата от 5400 лв., както и за сумата от 1263.43 лв. обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 ЗЗД, като неоснователни. В касационната жалба е инкорпорирано изложение на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по три процесуални въпроса.
Ответникът по касация Т. Д. П. от [населено място] не заявява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, приема за установено следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обжалваното решение не се допуска до касационно обжалване.
За да отхвърли обективно съединените искове, с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът В. Н. не доказва фактите за съществуването на договор за заем, предаването на сумата на заемателя П. и поемането на задължението да върне сумата по заема. Ищецът при условията на пълно и главно доказване трябва да докаже реалното предаване на претендираната сума по договора за заем и доколкото ищецът се позовава на приетото ксерокопие на запис на заповед от 3.09.2009г., то сам по себе си този документ не е доказателство за основанието / каузалната сделка/ , на което се претендира сумата. Съдът се е съобразил с практиката на ВКС, ТК, че записа на заповед няма характеристиката на разписка, която удостоверява получаването на сумата от ответника по договор за заем. Поради отхвърляне на иска по чл.240 ЗЗД е отхвърлен акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
Касаторът формулира три процесуални въпроса, при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: 1. в доклада по чл.146 ГПК следва ли съдът да даде указания на ищеца, че негова е тежестта на доказване на правопораждащия факт – реалното предаване на сумата; 2. следва ли съда в доклада по чл.146 ГПК да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права, когато ответникът не е депозирал отговор по чл.131 ГПК в указания в закона срок; 3. въззивният съд длъжен ли е да допусне доказателства за обстоятелство, което е от значение за изхода на делото и за обстоятелство, за което първоинстанциония съд не е дал указания в доклада си.
В т.2 на ТР № 1/2013г. от 9.12.2013г. ОСГТК на ВКС прие, че въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба или отговора към нея съдържа оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада, въззивният съд не извършва нов доклад по чл.146 ГПК, тъй като характера на въззивното производство изключва повтаряне на действията дължими от първата инстанция, а дължи даване на указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства. В конкретния случай в отговора към въззивната жалба касаторът не се е позовал на нарушение на процесуалните норми за задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, в който да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест по предявения иск по чл.240 ЗЗД, поради което двата въпроса не попадат в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а с оглед на преодоляване на противоречивата практика по приложението на чл.146 ГПК с ТР, не е налице и допълнителния критерий по т.3, на чл.280 ГПК.
Третият въпрос не обосновава основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК доколкото във въззивното производство нито една от страните не е правила искане за допускане на доказателства за установяване на обстоятелства по договора за заем, основание да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване.
В заключение, въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото касаторът не обосновава посочените от него критерий за селектиране на касационната жалба по поставените процесуалноправни въпроси.
Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №22 от 8.02.2013г., постановено по в.гр.д. №610/2012г. на Ловешкия окръжен съд, гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: