1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр.София, 13.02.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 637 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от [фирма], [фирма], А. М. Р., В. М. Р., М. А. Р. и Г. И. Д., срещу определение №3686/28.08.2014г., постановено по възз.ч.гр.д.№676/2014г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане частната им жалба против определение № 3501/14.05.2014г. по гр.д. №2709/2010г. по описа на Районен съд – Благоевград и е прекратено производството по делото.Сочи се, че определението е незаконосъобразно и се иска отмяната му.
Ответникът по жалбата [фирма], в законоустановения срок не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежнa странa, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съд е приел, че е подадена жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт – определение за допълване на заповед за незабавно изпълнение, в частта й за дължимата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК законна лихва върху главницата. Посочено е, че съгласно чл.250 ал.3 ГПК обжалването на акта за допълване се извършва по реда, по който е предвидено да се обжалва съдебния акт, който се допълва. Предвид обстоятелството, че в случая се допълва заповед за изпълнение, а тя не подлежи на самостоятелно обжалване /освен в частта за разноските/, то и акта на съда, с който се допълва, също не подлежи на обжалване. С оглед на това е прието, че частната жалба, като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт е недопустима за разглеждане и е постановено прекратяване на производството по делото.
Определението на въззивния съд е правилно.
Разпоредбата на чл.250 ГПК, уреждаща допълването на съдебното решение, намира приложение на общо основание и в заповедното производство, каквото е разрешението, прието по т.7 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.250 ал.3 ГПК допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред, т.е. по реда, по който се обжалва и актът, който то допълва. В случая, РС е постановил определение за допълване на заповед за незабавно изпълнение, констатирайки, че не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва, направено в заявлението по чл.417 ГПК. Безспорно е, че заповедта за изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване, освен в частта за разноските – чл.413 ал.1 ГПК. Предвид това, правилно въззивният съд е отказал да разгледа подадената жалба срещу определението за допълване на заповедта за незабавно изпълнение и е прекратил производството по делото.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3686/28.08.2014г., постановено по въззивно гражданско дело №676/2014г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.