2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 14.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 814 описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на К. И. Б., с адрес в [населено място], против определение № 461 от 7 февруари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5076/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от задължението да внесе държавна такса в размер на 15 лева, дължима по частна жалба против разпореждане без номер от 8 януари 2019 г. по същото частно гражданско дело. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че при инвалидна пенсия от 238 лева, лекарства 80 лева, внасянето на държавна такса в размер 15 лева, е „невъзможно“ за него.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че от представената по делото декларация за материално и гражданско състояние се констатира, че Б. получава инвалидна пенсия от 238 лева, като това имуществено състояние, съпоставено с размера на дължимата държавна такса по частната жалба (15 лева), не обуславя извод за невъзможност за заплащането й. Прието е, че молителят не е материално затруднен и може да заплати държавна такса в размер на тази такса.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ? процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Неправилно в настоящия случай съдът е приел, че жалбоподателят не е материално затруднен до степен, че да не може да заплати държавната такса от 15 лева, след като получава доход от инвалидна пенсия в размер на 238 лева. Този извод е в противоречие с приетото в цитираното по-горе тълкувателно решение. Съгласно декларираното от Б., единственият му източник на доходи е пенсия за инвалидност в размер 238 лева месечно и друго за имущественото му състояние категорично не е установено, което обуславя извод, че по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК той няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, дори в минималния й размер.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 461 от 7 февруари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5076/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място], и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА К. И. Б. от задължението да внесе държавна такса за обжалване на разпореждане без номер от 8 януари 2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 5076/2018 г. по описа на апелативния съд в [населено място].
Връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: