О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
София, 14.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2306 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ц. Б. против въззивно решение от 05.02.2018 г. по гр.д.№ 657/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 124/17.08.2017 г. по гр.д.№ 763/2016 г. на РС-Ботевград. С последното е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент № 5 на трети етаж вход Б, находящ се в [населено място], на [улица] идентификатор ….. , ведно с принадлежащото му избено помещение № 11 и 5,71 % от общите части на сградата между Н. Ц. Б., В. Ц. Б. с квоти по 1/4 ид.ч. и М. Н. Б. с квота 1/2 ид.ч. Касаторката е съпруга на последния съделител и е конституирана в хода на производството като трето лице- негов помагач.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът необосновано не е приел, че касаторката и съделителя М. Б. не са придобили имота по давност от 1994 до 2004 г. и че тяхната дъщеря го е придобила по давност като добросъвестен владелец от 2007 г. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е обсъдил събраните доказателства или ги е обсъдил избирателно, че не са обсъдени писмените доказателства за изплащане на консумативните разходи от М. Б., Изразява се теза, че след като при разваляне на договорът правата се възстановяват каквито са с обратно действие, не е налице пречка М. Б. да е владял процесния апартамент за периода от преди развалянето на договора и тъй като е придобил по давност имота е могъл да го прехвърли на дъщеря си С., а тя от своя страна го е владяла чрез родителите си, както са й го прехвърлили през 2007 г.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси 1. Следва ли в делбеното производство да бъде конституирано лице, от чието име и в чиято полза се упражнява фактическа власт върху имота с цел неговото придобиване по давност. 2. развалянето на договора заличава ли обективния факт на упражняване на фактическа власт от преобретателя по договора, който го държи лично или чрез други го като свой. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 410/27.02.2013 г. по гр.д.№ 827/2011 г. на ВКС. Третият въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви защо приема едни доказателства за достоверни, а други – не. По този въпрос се твърди противоречие с ПП-1-53 и Р № 41 от 29.03.2017 г. по гр.д.№ 2897/2016 г. на ВКС, І гр.о.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и основанията за допускане до касация.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, която е съпруга и конституирана като помагач на съделител, чието възражение за придобивна давност не е прието за основателно, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Установено е следното:
С н.а. № …..,т…../…. г. П. и Н. Б. са придобили процесния апартамент от държавата. Н. Ц. Б. е починал на 27.05.2016 г., а съпругата му П. В. Б. е починала на 15.06.2016 г. Техни наследници са син М. Н. Б., съпруг на касаторката и децата на починалия преди тях на 16.01.1975 г. техен син Ц. Б. – Н. и В. – ищци по иска за делба. П. и Н. Б. са прехвърлили срещу задължение за гледане и издръжка апартамента с н.а. № …..,т……/….. г., но поради неизпълнение, договорът е развален с влязло в сила решение на 14.05.2009 г. по гр.д.№ 602/2006 г. на РС-Ботевград. В хода на това производство по чл. 87, ал.3 ЗЗД, М. и Г. Б. са дарили на дъщеря си С. Б. същия апартамент.
РС е приел, че имота е съсобствен и е допуснал да се извърши съдебна делба по отношение на него при квоти 1/2 ид.ч. за М. Б. и по 1/4 ид.ч. за Н. и В. Ц..
Въззивният съд е възприел изводите на РС, че апартамента е останал съсобствен, че ответникът М. Б. и съпругата му Г. не са могли да го придобият по давност за периода преди да бъде развален алеаторния догомвор, защото са го владяли като собственици на основание договора, а от влизане в сила на решението за разваляне – 2009 г. до предявяване на иска за делба не е изтекъл изискуемият се от чл. 79 ЗС десет годишен срок. Като неоснователно е прието и възражението, че ищците не са приели наследството на баща си чрез опис, а когато той е починал, те са били недееспособни, като е обяснено, че нормата на чл. 61, ал.2 ЗН е в полза на недеспособните, а за тях срока не е преклузивен и те могат да приемат наследството след навършване на пълнолетие по всеки от начините, предвидени в чл. 49 ЗН, т.е. и чрез конкулденстни действия, каквото е и предявяването на иск за делба.
По първият въпрос – следва ли в делбеното производство да бъде конституирано лице, от чието име и в чиято полза се упражнява фактическа власт върху имота с цел неговото придобиване по давност се сочи основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, но не е посочена задължителна съдебна практика или решение на ВКС, които да изискват конституиране в делбеното производство на лице, „от чието име и в чиято полза се упражнява фактическа власт върху имота с цел неговото придобиване по давност”. В делбеното производство е задължително участието на съсобствениците под страх от нищожност на делбата / чл. 75, ал.2 ЗС/ По отношение на лицата, които фактически се намират в имота, ако не са съсобственици и не са участници в процеса, решението няма сила на пресъдено нещо и не ги обвързва. Ако тези лица не са встъпили в производството, те не биха могли и да заявят възражение за придобиване по давност, а давността не се прилага служебно. В случая касаторката, а и М. Б. не са процесуални субституенти на дъщеря си, която не участва в производството и не могат от нейно име и за нейна сметка да заявят възражение за придобивна давност. Затова поставеният въпрос е ирелевантен за спора и не обуславя допускане но касация.
По вторият въпрос – развалянето на договора заличава ли обективния факт, че преобретателят е установил фактическа власт върху имота и го държи лично или чрез други го като свой, се твърди противоречие на въззивното решение с Р № 410/27.02.2013 г. по гр.д.№ 827/2011 г. на ВКС. В изложението обаче е цитирана само част от отговорът на правният въпрос, която е извадена от контекста на даденото разрешение и не разкрива смисъла на дадения отговор. В това решение е прието, че „развалянето на договора само по себе си не заличава обективния факт, че приобретателят е установил фактическа власт върху имота като съсобственик и не е основание при разпределяне на доказателствената тежест в процеса той да бъде третиран по- благоприятно от съсобствениците, чието основание за владение не е развалено или отменено”. Както е видно, въпросът е разгледан в аспекта на доказване на намерението и правилата на доказателствената тежест и не установява практика, че след развалянето на договора, за периода, докато договора се развали „преобретателя може да се ползва и от алтернативно основание за придобиване на собствеността”. Напротив. Нормата на чл. 77 ЗС определя способите, чрез които е допустимо да се придобие право на собственост. Една и съща вещ или вещно право не могат да бъдат придобити от един и същ субект на правото едновременно на две основания. Отделно от това никой не може да владее срещу себе си. Докато не е развален алеаторния договор, пробретателя по него не може да формира анимус срещу себе си, защото се счита собственик на основание договора и упражняваното от него владение е в изпълнение на едно от трите правомощия на собственика. Правото на собственост може да се придобие само от лице, което не го притежава на друго основание, защото не можеш да владееш срещу себе си – Р № 172/12.10.2016 г. по гр.д.№ 1424/16 І гр.о. Затова като не е приел, че М. и Г. Б. са придобили по давност имота в периода 1994-2004 г., съдът не е постановил решение в противоречие със съдебната практика, включително и с представените от касаторката решения, касаещи придобивната давност и в частност ТР № 1/2012 г. на ОСГК. Затова и по втория въпрос не се допуска касационно обжалване.
Третият въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви защо приема едни доказателства за достоверни, а други – не. Предвид изложеното по предходния въпрос, че през периода от време до влизане в сила на решението за разваляне на алеаторния договор дори М. и Г. Б. да са упражнявали фактическа власт върху апартамента, не са могли да го придобият по давност, поради което заплащането на консумативни разходи е ирелевантно за спора. Задължението за заплащане на консумативни разходи и наличието на партида за консумирана ел. енергия и вода и канал не установяват владение. Партиди за тези консумативни разноски се откриват и на наемател, т.е. на държател, а и на всеки съсобственик, който ползва вещта и е длъжен да покрива собствените си разходи.
Прехвърлянето на апартамента, предмет на иска за делба от М. и Г. Б. на дъщеря им през 2007 г. в хода на висящия процес за разваляне на алеаторния договор е без правно значение на настоящия спор, тъй като е станало в хода на исковото производство и тя, като частен правоприемник, придобил права в хода на процеса е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението за разваляне и от всички други последици на висящия процес, включително и спиране течението на придобивната давност. Към 2007 г., предвид обратното действие на развалянето на алеаторния договор, прехвърлителите не са били собственици и не са могли да прехвърлят никакви права на С. Б., а тя не е могла да придобие по давност апартамента, защото е обвързана от решението за разваляне и не може да има повече права от праводателите си. Отделно от това, те не могат да се позоват от нейно име на придобивна давност, а тя не е встъпила главно в настоящото производство, за да претендира самостоятелни права върху имота.
По изложените съображения и по трите формулирани въпроса не се допуска касационно обжалване. Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до доказания размер с договора за правна помощ – 500 лв., платени в брой.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.02.2018 г. по гр.д.№ 657/2017 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Г. Ц. Б..
Осъжда Г. Ц. Б. да плати на Н. Ц. Б., и В. Ц. Б. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: